Иван се обича без свикване. Без подготовка. Без тренировка. Неочаквано и необратимо.
Точно както – без подготовка, без тренировка, без шанс за свикване, неочаквано и необратимо, преди 3 месеца от този свят си тръгна Иван Лечев. Юристът на Пристанище Варна. Председателят на Общинската избирателна комисия във Варна. Мъжът. Бащата. Братът. Вуйчото. Приятелят.
С момчешката си усмивка и с типичния размах Ванко за секунди смени този свят с другия – по-добрия.
Вековната мъдрост теши, че добрите хора като него си тръгват бързо от грешния свят, за да благоденстват в Другия. И ние знаем, че тази мъдрост е родена за хора като него.
Два дни преди Успение Богородично това лято приятелите, които го обичат, ще се съберат с поклон пред паметта му.
До тогава и след това ще продължат да бършат сълзите си тайно и да връщат усмихнатите спомени от миговете, споделени с приятеля и най-близък човек Иван Лечев.
Защото животът му, макар и кратък, никой не може да побере в клише. Матрица не побира и скръбта по липсата му.
Затова думите не стигат. А онези, които откриваме, въпреки буцата в гърлото, са излишни.
Защото той живее и ще продължи да го прави на пълни обороти в спомените на приятелите. И в желанието на всички, които го обичат, да го имат винаги до себе си.
Защото живя като голям Човек. И защото…Иван се обича трудно, не лесно. Лудо се обича Иван. Иван се обича с цяло сърце. С целия теб…С всичко…
Затова на 13-и август 2012 г. нека всички отлеем по глътка, да му изпратим усмивка и миг от деня си! Така, както той стопляше дните на близките и приятелите си. Тук. На земята.
Споделете текущата публикация:
