Мазнините са донякъде демонизирани от години. Диетичната култура ни казва да ги изгаряме, някои хранителни компании ни предлагат нискомаслени продукти, а фитнес форуми споделят съвети как да се отървем от тях.
Напоследък експерти предупреждават, че отново се завръща манията по изключително слабата фигура, често подхранвана и от популярността на лекарствата за отслабване. Макар прекомерното количество мазнини да крие рискове, твърде малкото също не е полезно. Стремежът да се избавим от тях може да има негативни последици за организма, посочват специалисти пред Би Би Си.
“Трябва да ценим мазнините си. Те изпълняват изключително важна биологична функция”, казва Елиф Орал, ендокринолог и професор по медицина в Мичиганския университет.
Най-общо казано, има два вида мазнини – хранителни и телесни
Първите приемаме с храната, докато вторите са начинът, по който организмът съхранява енергията, от която в момента не се нуждае.
“Можем да разглеждаме телесните мазнини като склад, който съхранява излишната енергия и я освобождава, когато организмът има нужда от нея”, обяснява Микаел Рюден, професор по клинични и експериментални изследвания на мастната тъкан в Каролинския институт в Швеция.
Днес обаче знаем, че телесните мазнини не са просто пасивен запас. Те представляват активен орган, който регулира различни процеси в организма. Мастните клетки произвеждат хормони, които сигнализират на тялото с колко енергия разполага и доколко е заситено. Те служат и като изолационен слой, който поддържа телесната топлина.
Последиците за здравето от прекомерното количество телесни мазнини са добре известни. Сред тях са
по-висок риск от сърдечни заболявания, диабет тип 2, някои видове рак
и остеоартрит. Но и недостатъчното количество може да бъде проблем.
“Когато процентът телесни мазнини спадне прекалено ниско заради сериозно ограничаване на калориите, това може да има тежки последици за здравето и работата на организма”, обяснява Джесика Маунг, изследователка на метаболитните заболявания в Мичиганския университет.
Според нея, когато мастната тъкан е твърде малко, функциите на органите и организма се нарушават.
Когато тялото остане без достатъчно мазнини, то се опитва да пести енергия. Някои функции на организма започват да се изключват, включително имунната. При положение че енергийните запаси са изчерпани, тогава започва и разграждането на мускулна тъкан. Костите също престават да се възстановяват нормално.
Твърде малкото телесни мазнини могат да повлияят и на хормоните и репродуктивното здраве. При мъжете нивата на тестостерон могат да спаднат, както и енергията и физическата работоспособност. При някои спортистки менструацията става нередовна или спира. При крайно нисък процент телесни мазнини могат да настъпят увреждания на органите и дори смърт, както се случва при тежки случаи на анорексия нервоза.
След като и прекалено многото, и прекалено малкото могат да навредят, логично възниква въпросът: от колко телесни мазнини всъщност се нуждаем?
Точният отговор не е толкова лесен. Няма универсален процент, който да е здравословен за всички, тъй като необходимото количество зависи от различни фактори и се различава при отделните хора.
“Що се отнася до оптималното количество, много е трудно да се определи точен диапазон, тъй като той може да варира според човека, пола и етническата принадлежност”, казва Рюден.
Като общ ориентир здравите възрастни мъже обикновено имат около 10–20% телесни мазнини, а при здравите възрастни жени делът е приблизително 20–29%. При хората със затлъстяване той обикновено е над 30%. При спортистите процентът обикновено е по-нисък.
Важно е и къде в тялото се натрупват мазнините.
Висцералната мастна тъкан, известна още като коремни мазнини, е особено вредна, когато е в излишък
Тя обгръща вътрешните органи и отделя вещества, които предизвикват възпаление, повишават кръвното налягане и увеличават риска от диабет тип 2.
Най-подробна оценка за количеството телесни мазнини дава DEXA сканирането на цялото тяло, което може да разграничи мастната, мускулната и костната маса. За него обаче е необходимо специализирано оборудване и изследването може да бъде скъпо.
Друг вариант са умните кантари. Те пропускат през тялото слаб ток и изчисляват приблизителното количество мастна тъкан. Показанията обаче зависят от количеството течности в организма и не се смятат за достатъчно точни. Освен това кантарът не може да покаже къде точно са разположени мазнините.
Всъщност подробното измерване на телесните мазнини обикновено не е необходимо, за да поддържаме добро здраве. Един обикновен шивашки метър може да даде полезна ориентировъчна информация. Съотношението между талията и ръста показва доколко мазнините са концентрирани около корема спрямо височината. Здравословната стойност обикновено е между 0,4 и 0,49.
Индексът на телесна маса (ИТМ) не е точен показател за количеството мазнини, защото не прави разлика между мастна и мускулна тъкан. Затова човек с много мускули и малко мазнини може да има висок ИТМ.
С напредването на възрастта мастната тъкан обикновено се увеличава, а мускулната и костната маса намаляват. Тъй като това може да се отрази на здравето, важно е да се храним пълноценно, да се движим редовно и да включваме силови упражнения. В същото време не бива да забравяме колко важна роля имат мазнините за нормалната работа на организма. Целта не е да имаме възможно най-малко, а точно толкова, колкото е необходимо на тялото ни. Или както казва ендокринологът Елиф Орал: “Смятаме, че мазнините са едновременно мощни и красиви”.
Споделете текущата публикация:
