На 1 октомври стартира Националната програма за ваксинопрофилактика на грипа при децата на Министерството на здравеопазването. Тя обхваща деца от 6-месечна до 7-годишна възраст, както и такива до 18 години с определени хронични заболявания.
Осигурени са две форми на ваксината – инактивирана (нежива) – инжекционна, и жива – назална. Втората е по-подходяща за деца между 2 и 7 години. Тя създава по-добър имунен отговор и изработка на антитела локално в носоглътката – мястото, от което вирусът на грипа атакува организма. За децата между 6 месеца и 2 години се използват инжекционни неживи ваксини. При децата с хронични заболявания, при които има противопоказания за живата ваксина, също ще се използва инжекционна ваксина.
Ваксинацията е безплатна и препоръчителна. Поставя се по преценка на родителите и личния лекар. Целта е до 2030 г. защита да получат 30% от децата. Така освен хората над 65 години, от инфекцията ще бъдат предпазени и най-малките, които са и най-застрашени поради още неукрепналия си имунитет.
По данни от Националната здравноинформационна система (НЗИС) за изминалия зимен сезон 2025/2026, които съобщава д-р Гергана Николова, зам.-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, почти всеки втори пациент с грип в амбулаторната практика е дете под 15-годишна възраст. Децата имат водеща роля в разпространението на инфекцията. Те се заразяват по-лесно и разпространяват грипния вирус два пъти по-дълго от възрастните, като могат да бъдат заразни повече от 10 дни. Данните показват още, че 14% от децата с грип развиват пневмония, а между 8 и 11% от хоспитализираните деца с грипна инфекция стигат до неврологични усложнения.
Грипът не е просто “тежка настинка”, той отваря вратата и на вторичните бактериални инфекции като пневмонии, отити миокардити и перикардити, предупреждава доц. д-р Йорданка Узунова, дм, началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ “Лозенец”. Тези бактериални инфекции се наслагват върху вирусните. В по-тежките случаи може да се стигне до хоспитализация, лечение в интензивно отделение и необходимост от механична вентилация. При деца под 5-годишна възраст лечението на тези наслагани една върху друга инфекции води до 50% ръст в употребата на антибиотици. Вече се виждат антибиограми, при които от 14 изследвани антибиотика евентуално могат да се използват само един или два, при това от “тежката артилерия”. Именно заради рисковете, които крие грипът, лекарите препоръчват поставянето на ваксина като специфична защита срещу заболяването, вместо опити за “подсилване” на имунитета с имуностимуланти.
Педставата за имунитета просто като “силен” или “слаб” е неправилна, той трябва да бъде регулиран, а не подсилван с повод или без повод, твърди началникът на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” проф. Доброслав Кюркчиев, дмн. Той предупреждава, че имунният отговор може да се обърне и срещу собствения организъм. По думите му при инфекция прекомерното стимулиране на имунната система може да доведе до отделяне на голямо количество биологично активни вещества и до т. нар. имунопатичен ефект. Миоперикардитите например не са следствие от самия вирус, а са реакция на имунната система. Затова, ако човек е взимал имуностимулант по време на грип, тази реакция на имунната система, която води до перикардит, може да се засили много.
За разлика от имуностимулантите, ваксината създава специфичен имунен отговор – изгражда определени имунни структури, насочени само срещу конкретния вирус, който е в състава на ваксината. Затова експертите се обединяват в подкрепа на повишаването на имунизацията срещу грип при децата.
Споделете текущата публикация:
