Няма нужда някой говорител на ДПС да казва, че никой не се идентифицира персонално с каузата „ДПС”. Но в същото време и за най-големите врагове на Ахмед Доган е ясно, че в момента той няма алтернатива в ДПС. Критичната ситуация след показното самоубийство на 18 октомври 2008 г. на Ахмед Емин е само един от примерите. Тогава проличаха някои съществени личностни качества за един автентичен лидер. Хладнокръвието на Ахмед Доган беше наистина потресаващо. Атаката отвън беше тотална. Девет месеца по-късно ДПС получи най-високия резултат на избори. Обяснението с изказването в Кочан е трогателно наивно, когато става дума за вота на ДПС.
Как стана възможно това? Тайната е в маята. Тайната е в онзи дух, който едва ли не езотерични сили поддържат у Ахмед Доган, а той го разпръсква сред своите хора. Това е образ, разбира се. Аналитичното обяснение за вездесъщия успех на ДПС вероятно е способността на Ахмед Доган да провокира многофакторен резонанс в електоралния корпус. При това, забележете, когато става дума за чуждите електорални кохорти, той предизвика синхронизирано два процеса – имплозия при БСП, и експлозия – при ГЕРБ. Това беше факторът „Кочан”. Но насочените навътре послания са силно преувеличени. Тайната е другаде – Доган направи показно как теоретичната му осененост носи практически ползи – за техниките на „симетричните синхронизации” става дума, разбира се. Преднамерено използваме пространствени и времеви параметри в едно словосъчетание, за да се открои почти езотеричния контакт на д-р Ахмед Доган с „хронотопа” на Политическото „като такова”.
Парадоксално е наистина – Ахмед Доган все още няма алтернатива за ДПС, защото за момента той е Разказвачът на алтернативни истории за Политическото. Вътре в Движението. Извън него. Дали пък „вътре-вън” не се снема, пардон, от синтетичния подход на Политика „като такъв”.
По принцип се смята, че математиката е строгото изследване на хипотетичните светове. В световете на Политическото и Духовното строгата математика вече е „поезия”, когато всичките „рационални доспехи са подсказани от Душата”. Тогава в търсенето на „алтернативен властови статус”, когато не е настъпил плодооборотът на Търпението, се правят съдбоносни грешки при „проектиране на субектността за необходими или възможни действия”. Актуалният пример е прекалено очевиден, за да го „именуваме”.
Тогава хитросплетенията и контрапосланията не генерират енергия за преминаване през „отворените портали” до „Големият ти шанс да преобразуваш инерциалния момент на статуквото”. Напиращата реалност е петимна за огалване, не за опипване. „А властта е да управляваш баланса на „заченатите” и „умиращите” реалности”. Но в света на Политическото саморефлексивността наистина е винаги огледална, а Огледалото е саморефлексивно, но когато става дума за практикуващи теоретици на Политическото като д-р Ахмед Доган.
Има едно иронично обяснение за необходимостта да бъде специално охраняван – сякаш някой, който няма представа за оптиките на това Огледало, иска да отнеме Тайната на непрестанно Взиращия се. Тогава обикновено напънът за неавтентичен политически взор се превръща в ЗОР за „политиците”-взломаджии на напиращите реалности. Тогава назорените се самошутират. За такива мними иконоборци на Политическото посланията на д-р Ахмед Доган са криптирани. Тогава тези „политици” се превръщат в отпадни странични продукти на дългите процеси в еволюцията на Политическото. Изначално чужда им е идеята за „самоорганизирана критичност” (Пер Бак), но когато се понесат по склона на политическото си падение влизат в смъртоносен челен сблъсък с актуалната реалност. Реалността ги наказва, че са нямали идея за числената симулация на лавинния процес. Тази опция ги прасва обикновено миг, след като са обявени резултатите от изборите. Така числата си отмъщават на „политическите мутри”, които са ги взели за „цифри” за разкешване. Олекването им е сигурно, защото не са сметнали добре гравитационното поле на Политическото в сериите на „хронотопа” Му. Политическата им левитация обичайно им отваря летален „портал” за кариерата.
Питали сме се дали в това не е „тайната” за политическото дълголетие на Доган – усетът му за гравитационното въздействие на Политическото. А Шутирането е забавна илюстрация на ускорена отправна система като „политическия асансьор” – нещо като пръчката на учител-дзенбудист. Предполага се, че трябва да събужда…Как беше при Вернер Хайзенберг – ако възприятието е необичайно, тогава реалността не е обикновена…На такава Реалност не се служи с колебание…Тогава изпитанията са и от фаталната самонадеяност…Вярващите мъже свеждат погледите си пред такава Реалност.
Тогава пръчката на Учителя гарантира Будността, която е готова да прави резултатен подбор от спонтанно възникващи варианти, докато „сънува”, ех, как ще въздейства на системата, без да се намесва (Норберт Винер, спящ на стълбите в MTI…), за да добие политически успех и нов, или потвърден, властови статус на приносителя си.
Любомир Живков, bgsniper.com
Споделете текущата публикация:
януари 25th, 2011 at 18:54
Невероятно измислена глупост. Дзенбудист – един пиян Доган. Тотално провален политик. Зад сложни термини – едно голямо Нищо.