Край на пържените филийки в училище, на мазните пирожки и понички. Край на сандвичите с колбаси, шунка, луканки, суджуци, на много сладките кремове, малеби и мляко с ориз, на солените супи, мусаки и яхнии, съобщава в. „Труд“.
От началото на новата учебна година децата от 7 до 19 г. ще се хранят здравословно, предвиждат новите норми, съобразени с европейските. Напълно пренаписани са рецептите, по които ще готвят лелите в училищните столове.
Подновени са изискванията и за бюфетите, съобщи пред “Труд” проф. Стефка Петрова, национален консултант по хранене от центъра по обществено здраве. Тя и екипът й са актуализирали “Сборник с рецепти за училищните столове и бюфети” от 2004 г. според влязлата в сила наредба №37 на Министерството на здравеопазването (МЗ) преди две години.
Проф. Петрова и инженер-техноложката Мариана Куртишева от секция “Хранене и обществено здраве” в центъра до края на месеца ще предадат труда си в МЗ. Новите изисквания ще се съгласуват и с Министерството на земеделието и храните (виж стр. 3). След което специалистите ще се заемат и с рецептурниците за ясли и детски градини, които не са променяни от 1986 г. А там ги чака много работа.
Ето какво ще хапват в училище българчетата от есента:
Сандвичите, независимо дали са за закуска, обяд или вечеря, ще могат да се приготвят само със свинско и пуешко филе или пилешко роле. “Това означава, че вече няма да се продават с кренвирши, с малотрайните колбаси “Камчия”, “Телешки” или “Хамбургски”, нито с трайните като шпековия, луканки и др.”, изброи специалистката Мариана Куртишева. На децата повече няма да се предлагат филии с конфитюр или мармалад. Ако ще се залага на сандвичи с риба, то е забранена солената, пушената и консервираната. Разрешава се филе от риба.
В супите количеството сол и олио са намалени с около 20%. Не само в тях, но и в основните ястия са премахнати субпродуктите. Затова в столовете вече няма да се готвят шкембе-чорба, курбан-чорба, пилешки дробчета, дроб-сарма и др. Специалистите напомниха, че карантиите са рискови и след продължителна консумация с години могат да доведат до подагра.
Не само в супите, но и в основните ястия солта и мазнините са редуцирани с 5-10%. В тях ще се сервират меса, които са без видими мазнини, без кости а птиците – без кожа. “Каймата пък трябва да се приготвя от адекватното количество свинско и телешко месо, няма да се взима от готовата пакетирана”, обясни Куртишева. И добави: “Ако примерно ястието съдържа сирене или кашкавал, в него въобще няма да се слага сол.” А допустимото дневно количество извън това в храната е до 5 г рама. В десертите с 40-50% се намалява захарта. Защото именно в училищните години се формира вкусът на човека за цял живот. По тази причина трябва да заложим здравословно меню, казаха експертите.
ПО-МАЛКО СОЛ И ОЛИО В ЯХНИЯТА
С по-малко сол и мазнина ще се приготвят основните ястия в училище. Ето и няколко примера, които посочиха експертите от центъра за обществено здраве:
– Картофена яхния – в момента в нея се влагат 6 грама мазнина и 0,7 г сол. Те се намаляват съответно на 5 грама и 0,5 грама.
– Огретени – тези, които се приготвят със зеленчуци, сега „поемат“ 10 грама олио и 0,5 сол. Мазнината занапред ще бъде намалена на 7 грама, промяна в количеството сол не се предвижда.
– Мусака с праз и ориз – олиото от 12 грама ще се редуцира на 9, а солта от 1 грама на 0,5.
– Мусака с месо и картофи – готвачите ще поставят не 10 грама олио, а 7, солта ще се намали от 0,7 на 0,5 г.
Месата, сред които трябва да избират готвачите в училищните столове, са: телешко месо от труп, свинско от труп, кайма смес, свински бут с кост, пилешко, пуешко, риба. От кашкавалите се препоръчва видът „Витоша“, а сиренето – да е краве. Преди да се даде на децата в сандвич или в ястие, сиренето първо трябва да се обезсоли, предвиждат още новите норми. Според експертите по-добре е вместо сирене да се използва извара.
Много майки и бащи се питат обаче какви млечни продукти в момента ядат децата им? Дали те не съдържат палмово масло.
„Фирмата, която е спечелила да зарежда училището, трябва да осигурява продукти, които отговарят на изискванията на наредбата за хранене на МЗ“, коментираха от центъра за обществено здраве. И добавиха, че последващият контрол на регионалните здравни инспекции и на агенцията по храните ще гарантират качественото хранене на децата.
При пренаписването на рецептите не са забравени и тези за кухненските десерти, плодовите и млечните кремове, киселите. Захарта в тях се намалява с повече от 40%. Така например в популярния крем какао, крем ванилия, крем карамел, в млякото с ориз, в млякото с грис, в малебито захарта се редуцира от 15 на 8 грама. В често предлаганата извара с ябълки пък намалението е от 20 на 10 грама.
Любимите на много българи пържени закуски (като филийки, пирожки, понички) са забранени в училищата, както казахме по-горе, но в целодневните детски градини се разрешават по изключение един път седмично.
Палачинките пък трябва да се пекат, а не да се пържат, и така да се предлагат независимо дали са сладки или солени – често приготвяни за основно ястие.
БОЗА – САМО ЗА ДЕЦАТА ОТ 3 ДО 7 ГОДИНИ
Бозата не може да присъства в менюто на учениците от 7 до 19 г., предвиждат още новите изисквания към училищните столове и бюфети. Причината е, че след като тръгнат на училище, децата се заседяват повече над учебниците, а това повишава риска от затлъстяване. Тъй като по-малките българчета се нуждаят от повече енергия, бозата е разрешена за групата от 3 до 7 г., но само ако не е с подсладител, а със захар.
От напитките са позволени бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, 100% натуралните плодови и зеленчукови сокове, плодови и плодово-зеленчукови нектари, в които съдържанието на моно- и дизахариди не е повече от 20% от общата маса на продукта. Позволени са прясно и кисело мляко, млечните и кисело-млечните напитки, но със съдържание на мазнини до 1,5-2%, както и плодов и билков чай, топъл шоколад.
Много важно условие е прясното и киселото мляко, сирената и другите млечни продукти да са без добавени растителни мазнини. Не се разрешават подсладени пресни и кисели млека, освен когато са с добавен плодов компонент, какао, овесени ядки, растителни влакна. А подслаждането да е с натурални съставки, като общото съдържание на моно- и дизахариди не трябва да е повече от 15%. Добавените плодове, плодово пюре, натурален плодов сок към киселото мляко пък трябва да са най-малко 6%. Айрянът може да се продава само без сол.
ПРОФ. СТЕФКА ПЕТРОВА: БАНИЧКА? НАЙ-МНОГО ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО
– Защо в училищата няма да се предлагат пържени закуски, проф. Петрова?
– Защото съдържат много мазнини. По тази причина премахваме от менюто малотрайните колбаси и трайните, в които често се виждат тлъстини.
– Какви гаранции обаче давате на родителите, че сиренето или кашкавалът, които хапват децата им, не съдържат палмово масло?
– Гаранцията е на етикета. След скандалните разкрития за палмовото масло през миналата година вече е задължително върху опаковката да се посочва дали в продукта има растителни мазнини или не. Така че този, който купува и осигурява храната на децата в училищата, просто трябва да го прочете.
– А като стигне храната в стола, кой ще направи повторна проверка, че всичко е наред?
– За здравето на децата в училищата отговаря самото ръководство, домакинът и целият персонал. Да не забравяме и училищните настоятелства, както и директора. Външният контрол пък се изпълнява от регионалните здравни инспекции и те са длъжни да санкционират нарушителите. Тук става въпрос и за добросъвестност на фирмите и персонала. Защото колкото и да контролират, инспекторите не могат всеки ден да са във всички училища. Целта ни е децата да ядат повече пресни плодове и зеленчуци, млякото да е с масленост до 2%…
– Без вафли, сухи пасти и други въглехидратни бомби?
– Да. Но пък шоколадът е разрешен, въпреки че и за него има ограничение – да се предлага само в бюфетите.
– Какво ще се случи с баничката и тутманика?
– По принцип не ги забраняваме, защото са традиционни храни. Важното е да са с малко мазнини, да не са направени с маргарини, които представляват трансмастни киселини, а с течна растителна мазнина. Може дори и да са с масло, но в малко количество. И с повече сирене. Така хранителната им стойност ще е по-добра. В никакъв случай обаче баницата и тутманикът не трябва да са всекидневна храна. Въвеждаме изискването да се консумира поне 3 пъти седмично пълнозърнест хляб и само този вид да се предлага в стола.
Земеделският министър Мирослав НАЙДЕНОВ: Ще проверяваме произход и състав
Започваме изготвянето на наредба, по която да се проверява не само произходът, но и съставът на храните, консумирани от децата ни.
Това обяви пред „Труд“ земеделският министър Мирослав Найденов, на чието подчинение е Българската агенция по безопасност на храните. Той добави, че неговото съдействие са потърсили организациите „БГ мама“ и „Усмихни се с мен“. „Те поставиха въпроса пред екипа ни, че храните трябва да отговарят на определени изисквания, сиренето да не е с растителни мазнини, колбасите да са от месо, а хлябът да е от висококачествено брашно“, изброи министърът. Затова той замисля към документа за произход на стоката да се прилага и сертификат за състава й.
„Знаете ли, че пуешкото филе не е по-качествено от един кренвирш, направен от месо“, коментира Найденов идеята на лекарите да се премахнат от училищата малотрайните и трайните колбаси. Той напомни, че свинското филе примерно може да се инжектира със солеви разтвори, затова критериите внимателно трябвало да се обмислят.
„Ще искаме да се засили и контролът на пестицидите, защото пораженията при децата са най-големи“, напомни земеделският министър. И побърза да добави: „Обявяваме война на нискокачествените продукти, които се предлагат на нашите деца!“. А „оръжието“ ще бъде именно наредбата за състава на храните, които се доставят на детските заведения, ясли и училища.
„Да, контролните органи ще се натоварят, но това ще е за сметка на здравето на българчетата“, подчерта Найденов. Според него, ако на търговете за доставка на продукти за детските заведения, се допуснат производителите, не само че щели да се дават по-големи отстъпки от цената, но и поскъпването ще бъде контролирано.
Продукти по стандарт оскъпяват леко таксите за детски градини
Ако в детските градини и ясли бъдат въведени задължително храни по утвърдени стандарти, това ще оскъпи таксите със стотинки на ден, показват изчисления на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Направихме сметките на база реално купените храни през май в 5 случайно избрани градини в страната, съобщи Венцеслава Тасева, зам.-директор в БАБХ (виж таблицата). Данните показват, че един храноден ще се оскъпи в различните забавачки от 3 ст. до 36 ст., ако децата ядат хляб „България“, колбаси „Стара планина“ и млечни продукти без палмови масла в тях. При средно 20 хранодни в месеца това прави повишение е от 60 ст. до 7,20 лв. на месец.
„В БАБХ сме на мнение, че при доставките на храни за децата трябва да се допусне пряко участие и на производителите. Това означава търговете да се разбиват на отделни лотове по видове продукти – месни, млечни и т. н.“, коментира Тасева. Това ще гарантира и понижаване на цените, и подобряване на качеството на продуктите в менютата на децата. В момента търговете се печелят от търговци, които предлагат най-ниски цени, а това не означава качество. От агенцията са на мнение, че в рецептурниците за градини и ясли трябва да се включат и продукти по стандарт.
Споделете текущата публикация:
