Във времето януари-юли 2026 г. по данни на НЗОК у нас са отчетени 26 758 случая на инсулт, или приблизително 126 дневно – един на всеки 11 минути. Тези стряскащи данни съобщи проф. д-р Димитър Масларов, съосновател на Фондация “Съвет за мозъчно здраве” и началник на Клиниката по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ-София “Св. Йоан Кръстител”, на кръглата маса “Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот”, организирана от Фондация “Съвет за мозъчно здраве”.
По време на форума, състоял се в София по повод предстоящия Световен ден на инсулта – 29 октомври, бе представен онлайн калкулаторът iStroke-BG, който е разработен от български лекари. Калкулаторът е достъпен на bezinsult.bg Той подпомага ранното разпознаване на повишения риск и навременното търсене на консултация с невролог, използвайки 12 показателя: възраст, пол, систолично кръвно налягане, лечение за хипертония, диабет, тютюнопушене, общ холестерол, предсърдно мъждене, затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ) над 30, фамилна анамнеза за инсулт, физическа активност и тежка употреба на алкохол. Оценката служи за ориентир при обсъждането на профилактиката с лекар, не представлява диагноза или основание за назначаване на лечение и не замества медицинската консултация.
“Инсултната политика не трябва да започва от линейката. Тя започва с контрола на риска – модифицируеми и немодифицируеми рискови фактори: лекуване на артериално налягане, избягване на тютюнопушене, лекуване на диабет, липидопонижаваща терапия, на предсърдно мъждене, начин на живот. Ако трябва да проследим един пациентски път, той е първична профилактика, разпознаване, диагностика, лечение, възстановяване и мониторинг. Тоест, целта е една непрекъсната координирана и персонализирана грижа. Тук идеята не е изкуственият интелект да замени невролога, а да намали времето за достигане на информацията, която той ще използва”, казва проф. Масларов.
Професорът дава за пример колегите си от Берлин – там преди повече от 10 години са намерили начин да скъсят времето от настъпването на инсулта до започването на лечение, използвайки три линейки, оборудвани с минискенер. Диагнозата се дава още в линейката и лечението може да започне веднага. Една такава линейка струва около 1 млн. евро. “Това за една държава и за един град като София не би трябвало да е проблем”, отбелязва неврологът.
Възстановяването след острия инсулт е част от лечението, негово продължение. “Координирите действия след острата фаза имат голям ефект върху моторните резултати, защото се включват процесите на невропластичност. Дигиталните технологии дават възможност за повече интензивност, обратна връзка и персонализация. Променя се логиката на възстановяването, т. е. не трябва да го чакаме, а активно да го моделираме – обяснява проф. Масларов. – Чрез различни по интензивност стимули, тренировки и повторения в крайна сметка се стига до една приемлива адаптация за конкретната личност. Идеята е от рехабилитация по график да се върви към възстановяване според данните.”
Чрез различните носими устройства пациентът остава свързан нонстоп със системата, няма нужда да се чака следващото посещение в кабинета. Походката, движението на ръката, равновесието, придържането към терапията – всичко това вече се мониторира чрез различни устройства, което превръща възстановяването от моментна оценка в динамичен процес.
Някои такива устройства бяха показани на световното изложение в Дубай тази пролет. Британски учен от университета в Бристол например е създал умна обувка с 253 сензора, която следи начина на ходене на възрастните хора, за да засече риска от падане. Това се случва при хора с парези, с различни видове деменции и други болести. Тази футуристична обувка разполага със стелка, снабдена със стотици миниатюрни сензори, които дават в реално време, с лабораторно качество, начина на ходене. Данните могат да бъдат преглеждани на таблет или смартфон.
Пак през тази година учени са създали първата цифрова симулация на мозък на мушицата дрозофила, използвана навремето в генетиката. Сега обаче 140 хиляди неврона са свързани в едно виртуално тяло. Тази симулация позволява цифровата мушица да проявява разнообразно поведение и представлява значителен пробив в невронауката и изследванията в областта на мозъчното моделиране.
Преди дни Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология и медицина за 2026 г. Тя се дава на трима души за откритията им, свързани с развитието на оптогенетиката – технология, чрез която активността на определени нервни клетки може да бъде контролирана със светлина. Това е иновативен метод, който комбинира генетика, молекулярна биология и светлинна стимулация, за да контролира активността на определени неврони. Невроните комуникират помежду си с електрически и химически сигнали. Именно тяхната активност определя начина, по който се движим, мислим, запомняме информация, изпитваме емоции и реагираме на околната среда. Чрез въвеждането на гени, които контролират светлочувствителни белтъци, изследователите правят конкретни нервни клетки чувствителни към светлина и когато тези клетки бъдат осветени с определена дължина на вълната, тяхната електрическа активност може да се промени. Като резултат към днешно време това намира приложение във възстановяването на зрението. Бъдещият потенциал, по който се работи, е болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, епилепсия, депресия и тревожни разстройства.
“Възстановяването на пациентите не приключва с изписването – казва в заключение проф. Масларов. – Въпросът вече не е колко инсулта сме излекували, даже не колко сме предотвратили, а колко мозъка можем да запазим.”
Споделете текущата публикация:
