Подрастващите, които ядат повече плодове и пият по-малко захарни напитки, е по-малко вероятно да покажат симптоми на тревожност и депресия, показва тригодишно проучване, публикувано в списанието Child and Adolescent Mental Health, съобщава News Medical. Приемът на плодове намалява риска от депресия с 13 процента и риска от тревожност със 7 процента за всяка допълнителна дневна порция.
В изследването са участвали 6537 подрастващи със средна възраст около 13 години от 71 училища в Австралия – щатите Нов Южен Уелс, Куинсланд и Западна Австралия. Участниците попълват дигитални въпросници в началото (7-ми клас, 12–13 години) и отново след една, две и три години, за да отчетат дневния си прием на плодове, зеленчуци и захарни безалкохолни напитки. Порция от 150 грама представлява една порция плодове, докато една порция зеленчуци е 75 грама. За оценка на депресията екипът използва осем точки от Пациентския въпросник за здравето за юноши (PHQ-A-8), а за тревожността – 13-точковата скала PROMIS-AP.
Резултатите показват, че жените като цяло имат по-висок прием на плодове и зеленчуци, докато мъжете консумират захарни напитки по-често. Подрастващите, които ядат повече плодове, имат по-нисък риск от повишени симптоми на депресия и тревожност, като констатациите са сходни между половете за депресия. По-голямата консумация на зеленчуци не показва статистически значима връзка с депресията или тревожността. За сравнение, по-голямата консумация на захарни напитки е свързана с повишен риск от достигане на праговете за симптоми на често срещани психични разстройства, с по-големи оценки на риска при мъжете, особено за тревожност.
Изследователите предполагат, че връзките със захарните напитки могат да включват циркулиращи възпалителни биомаркери или хормони като кортизол, които могат да повлияят на настроението. Авторите подчертават, че обсервационният дизайн, самоотчетеното хранене и потенциалните неизмерени фактори означават, че констатациите не могат да установят дали промените в диетата предотвратяват психични разстройства. Ако бъдещи проучвания потвърдят тези връзки, здравните политики и училищните програми биха могли да бъдат насочени към подобряване на хранителните навици сред младите хора като част от по-широките усилия за превенция на психичното здраве.
