12 900 българи са починали за година заради наднорменото си тегло, а държавата и институциите харчат около 767 млн. евро годишно за последиците от проблема. Между 2,9 и 3,7 млн. българи страдат от затлъстяване. Това показват данни, представени от Аркади Шарков по време на кръглата маса „Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването“ в парламентарната комисия по здравеопазване.
Данните разглеждат затлъстяването както като основен и директен проблем, така и като косвен – един от най-големите причинители на заболявания.
От смъртните случаи за миналата година, приписани на затлъстяването и свързани с него заболявания, най-честата причина е хипертония – 6500. Следва исхемична болест на сърцето – 2900, а статистиката нарежда мозъчните болести на трето място с 1200 случая. Един от всеки пет, които умират, е на възраст под 65 години.
Общият финансов разход за наднорменото тегло на министерството, НЗОК и други институции се равнява на около 767 милиона евро годишно, като данните включват и разходите за борба с вече развити заболявания.
За миналата година общата икономическа загуба заради затлъстяването и свързаните с него болести е 6,4 милиарда евро, или малко над бюджета на Здравната каса за тази година. Това представлява 5,5% от брутния вътрешен продукт.
„Това до голяма степен се дължи на липса или по-скоро недостатъчна превенция, в последствие оставане на това заболяване да се развие. Това води до този негативен резултат за българската икономика“, обясни икономистът Аркади Шарков. Той допълни, че част от мерките за превенция са внесени в Стратегията за незаразните заболявания.
„Цената на здравословната диета в България е най-висока в целия Европейски съюз – струва средно 4,54 евро на човек на ден, което е с 33% над средното за Европа. Тоест говорим, че и цените на здравословната храна създават стимули за това човек да употребява нездравословна“, добави още той.
„Тази година Министерският съвет прие Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, където основен фокус е превенцията на затлъстяването. В тази национална програма са предвидени мерки, които адресират точно превенцията на затлъстяването“, заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова.
„Последствията от затлъстяването са свързани с много различни системи – най-вече със сърдечно-съдовата, но също и с много други видове заболявания. Важно е да припомним, че това не е само личен проблем, а и обществен. Той изисква ангажираност от всички нас“, каза тя.
„Наднорменото тегло е заболяване, което носи със себе си още много по-тежки болести. България е на едно от първите места по заболяване от затлъстяване при възрастните хора, но трябва да поставим приоритет и върху децата, младите, които всъщност са нашето бъдеще“, заяви Михаела Доцова, председател на народното събрание.
Общо съгласие за въвеждането на отделна национална програма, свързана със затлъстяването поиска шефът на здравната комисия проф. Костадин Ангелов.
„Проблемът е свързан както със здравеопазването, така и с образованието, здравното образование, с ефективни политики за борба с този проблем, които да имат резултати“, заяви той и предложи на колегите си да направят подкомисия по въпроса с наднорменото тегло или временна такава. Отговор обаче не получи.
„В България този проблем е изключително сериозен, тъй като всяко трето българско дете в училищна възраст е с наднормено тегло, което е причина за повече от 200 други заболявания“, подчерта той.
Д-р Гергана Николова от Сдружението на общопрактикуващите лекари поиска клинична пътека за диспансерно наблюдение на дебели деца.
„Затлъстяването е заболяване и е припознато за такова преди много години от всички международни организации. Към настоящия момент около 1 млрд. души по света живеят с болестта, което прави един от осем възрастни. Проблемът е, че само след 10 години очакваме броят да се увеличи на милиард и половина души. Затлъстяването отваря вратата за над 200 други заболявания – то е в основата и на онкологичните заболявания, на заболяванията на централната нервна система, дихателната, опорно-двигателната, на бъбреците, на отделителната система“, заяви професор Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“.
Споделете текущата публикация:
