Класацията по заплати води магистърска програма на Американския университет

Бакалаврите от„Национална сигурност“ в Академията на МВР получават средно по 3766 евро

Лидер по студенти от чужбина е направление „Медицина“

Дипломата по “Военно дело” носи повече пари от тази на завършилите компютърни науки и информатика. Това показват данните от новото издание на рейтинга на висшите училища у нас.
Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани ВУЗ-а, предлагащи обучение в България по 52 професионални направления. Класацията се прави върху десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
В общата класация по направления, най-висок среден облагаем доход получават завършилите “Военно дело” (3747 евро) и “Информатика и компютърни науки” (2553 евро), следвани от тези, които са завършили “Национална сигурност”, “Металургия”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Енергетика”, “Математика” и “Обществено здраве” (над 2000 евро).
За десет години средният облагаем доход на завършилите висше образование е нараснал три пъти – през 2016 г. е бил едва 543 евро, а вече достига 1625 евро, показват данните от Рейтинг 2026. Увеличението спрямо миналата година е над 14,5%.
Начело на класацията по заплати са завършилите магистърски програми по “Администрация и управление” на Американския университет, чийто среден облагаем доход е 5591 евро. Програмата е традиционен лидер по доходи и досега бе следвана от различни направления в областта на компютърните технологии.
Тази година пробив прави магистратурата по “Военно дело” във Военна академия “Георги Стойков Раковски” с 4913 евро среден облагаем доход. Следват магистрите, завършили “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (4368 евро) и Нов български университет (4194 евро).
Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат дипломираните по специалност “Национална сигурност” в Академията на МВР (3766 евро), “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет (3563 евро) и “Военно дело” във Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” (3373 евро) и в Национален военен университет “Васил Левски” (3343 евро).
Любопитен факт е, че делът на завършилите, които се реализират в чужбина, достига рекордно ниско равнище от 13% при над 25 на сто през 2014 г.
Чуждестранните студенти в България са се увеличили близо 2 пъти за десет години – от 4,7% през 2016 г. до близо 9% от общия брой студенти през 2026 г.
За поредна година лидер по студенти от чужбина е направление “Медицина” (58% от общия брой студенти), “Дентална медицина” (49%) и “Ветеринарна медицина” (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са “Фармация” (15%), “Туризъм” (13%), “Транспорт, корабоплаване и авиация” (13%) и “Музикално и танцово изкуство” (10%).
Всеки трети от обучаващите се в българските висши училища е студент първо поколение, т. е. произхожда от семейство, в което нито един от родителите няма висше образование. Под 2% от студентите обаче идват от семейства, при които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Статистика

Най-висока безработица при завършилите туризъм и психология

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления “Военно дело”, “Медицина”, “Фармация”, “Математика” и “Дентална медицина”, а най-висока – сред завършилите “Туризъм” (3,58%), “Социални дейности” (3,34%), “Психология” (3,2%), “Педагогика” (3,11%) и “Педагогика на обучението по” (2,84%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите “Военно дело”, “Медицина”, “Дентална медицина”, “Теория и управление на образованието” и “Фармация”, а най-ниска – сред завършилите “Туризъм” (25%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията “Теория и управление на образованието”, “Фармация” и “Военно дело”, а най-малък – сред завършилите “Транспорт, корабоплаване и авиация” и “Изобразително изкуство” (под 76%).

Едва 78 се обучават в направление „Теория на изкуствата“

Средния успех на първокурсниците – 5.16

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти се увеличава на 5,16. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в Рейтинговата система от 2013 година насам.
За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в направленията “Медицина” (5.72), “Фармация” (5.70), “Дентална медицина” (5.68) и “Математика” (5.65).
Най-нисък успех от дипломата за завършено средно образование имат първокурсниците от направленията “Материали и материалознание” (4,36), “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” (4,71) и “Животновъдство” (4,71).
Четирите професионални направления с най-голям брой студенти през 2026 г. са “Икономика” (28 997), “Педагогика” (15 824), “Медицина” (13 643) и “Администрация и управление” (12 811). За поредна година най-малко студенти се обучават в направление “Теория на изкуствата” – 78.

МУ-София, лидер в 5 от 5

Софийският университет – първенец в 22 направления

СУ “Св. Климент Охридски” продължава да е висшето училище с най-много студенти – 20 205.

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2026 година СУ “Св. Климент Охридски” се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Университетът е начело в направленията “Биологически науки”, “Биотехнологии”, “Икономика”, “Информатика и компютърни науки”, “История и археология” и др
Техническият университет – София е на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва. Сред водещите специалности са Машинно инженерство, Електротехника, електроника и автоматика, Комуникационна и компютърна техника, Енергетика и Транспорт, Корабоплаване и авиация
Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение.
Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по 3 първи места. Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив имат по две първи места.
Висшите училища в София заемат общо 44 първи позиции, докато тези извън столицата са начело в 12 класации.
СУ “Св. Климент Охридски” продължава да е висшето училище с най-много действащи студенти – 20 205. Следват го Университетът за национално и световно стопанство с 18 486 студенти и Пловдивският университет “Паисий Хилендарски” с 17 005. В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни университети е най-голям в професионалните направления “Театрално и филмово изкуство” – 67%, “Изобразително изкуство” – 43%, “Администрация и управление” – 40%, “Психология” – 38% и “Национална сигурност” – 32%.

Проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката:

Голяма част от завършващите висше имат бърза реализация

Качеството на висшето образование у нас се оценява чрез няколко основни механизма. Първият е оценяването, извършвано от Националната агенция за оценяване и акредитация, което обхваща капацитета и качеството на обучението в отделните висши училища. Вторият е системата за атестиране в самите висши училища, а третият – Рейтинговата система на висшите училища в България, която показва професионалната реализация на завършилите. Тя е най-добрият ориентир, който помага на бъдещите кандидат-студенти и техните семейства да направят информиран избор на висше училище.
Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си.
Живеем в динамично време, промените са бързи и специалистите трябва да надграждат своите знания и умения, за да са по-конкурентоспособни и полезни в икономиката и в публичния живот на страната.