Пицата за 2025 г. ще е мазна, сочна и богата. И вече е обещана. Но засега е наличен само тестеният блат. Търсят се салам, кашкавал, гъби и другите екстри.
Така изглежда Бюджет 2025, представен от служебното министерство на финансите. Предстои проектът да бъде представен на вниманието на депутатите, които имат тежката дума за приемането му.
Днес финансовият министър Людмила Петкова ще бъде изслушана в парламента, за да обясни предложената от нея план-сметка на държавата.
За да подготви разчетите за държавните пари за догодина, Петкова трябваше да реши много трудно уравнение. От една страна – да спази лелеяният дефицит от 3%, за който настояват всички радетели за приемането ни в еврозоната. От друга страна – да намери пари за харчовете на държавата, които вече са обещани от политиците – за 50% ръст на заплатите на полицаи и военни, за заложеното в закона ежегодно повишение на учителските възнаграждения, за индексирането на пенсиите и доходите на чиновниците и т.н. Преди месец Петкова съобщи, че разходите нарастват с 18 млрд. лева спрямо миналата година, ако трябва да се спазят всички поети ангажименти. Служебното правителство, което няма право на собствени политики, трябва да го направи в проектозакона. Дали цифрите ще стреснат народните избраници и ще ги накарат да бъдат по-обрани когато обещават на ангро парите на данъкоплатците преди всеки от зачестилите напоследък избори – предстои да видим.
Нечуван ръст от 20 млрд. повече приходи в Бюджет 2025 г. залага служебното министерство на финансите. Държавата ще изхарчи с 25% повече от 2024 г., ще преразпредели цели 46 на сто от Брутния вътрешен продукт. Заложените приходи във фиска са общо 92 млрд. лева, на фона на доста скромен ръст на БВП от 2.8%.
Но как се изцеждат от бизнеса и хората 20 млрд. лева допълнително за хазната? Мнозина вече разбраха, че това боли. И едно по едно, предложенията започнаха да отпадат. В проекта липсва първоначално обявената от Людмила Петкова идея за въвеждане на данък върху свръхпечалбата на банките. През уикенда против новия налог се обяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Очакваше се от това перо във фиска да влязат малко под 1 млрд. лв.
Ето кои са другите заложени мерки за увеличаване на приходите в бюджета:
1. 900 млн. допълнително от 15% данък върху бодземните богатства
Обхватът на новия данък включва добивите на злато и метални руди, но компаниите не са освободени и от концесионните такси. За останалите подземни богатства е предложен данък от 8 на сто от стойността им, като за стойност ще се взимат обявените цени на Лондонската метална борса за съответната календарна година. А за неметалните полезни изкопаеми, където влизат редица строителни материали, за нефт, природен газ и въглища в проекта са фиксирани цени, върху които ще трябва да бъде плащан данък от 8%. За минералната вода е определена цена от 5 лв. на кубик, върху която концесионерите също ще трябва да плащат данък от 8% според използваното количество.
Заложеното в проектобюджета предложение доведе до безпрецедентно спиране на работата в знак на протест в три от най-големите добивни предприятия – „Елаците-Мед“, „Асарел-Медет“ и „Каолин“. Около 2000 миньори се събраха в сряда пред сградата на Министерския съвет с искане да се преразгледа новото облагане. Работещите в добивния бранш са притеснени, че допълнителната финансова тежест ще доведе до съкращения, затваряне на мини и пълна неконкурентност на българските дружества на европейския пазар. „Минният сектор не е банкомат“, пишеше на плакатите, които издигнаха протестиращите. Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лева в публичните финанси на държавата и формира 3.8 млрд. лева разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лева всяка година, обясни изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р Иван Митев. „Драстичният нов данък ще има голяма социална цена и няма да доведе до търсените икономически ефекти. Напротив, с него инвестициите в минното производство ще спрат, ще бъдат загубени хиляди работни места и ще се застраши развитието на един стратегически отрасъл за националната икономика“, посочи инж. Николай Пелтеков, изпълнителен директор на „Асарел-Медет“.
Слагането на допълнителен данък от 8% за добиваните строителни материали, като например пясък, чакъл, глина и гипс пък директно ще се отрази върху цените на строителството, а съответно и върху крайната цена на новите апартаменти. Минералната вода също ще поскъпне, пише „Труд“.
2. По-високи акцизи за цигари, алкохол и бира
„Мярката за тютюна и тютюневите изделия е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки, а за алкохола се цели подобряване на здравето на населението и предотвратяване на злоупотреби с твърд алкохол“, пише в мотивите на законопроекта.
Предложението на МФ е акцизът за алкохола и домашната ракия да бъде повишен от 1 юли 2025 г., а след това и от 1 януари през всяка от следващите три години. В момента акцизът за домашна ракия е 2,20 лв. на литър от 40 градуса. За ракия, водка и уиски в магазина акцизът е двойно по-висок. От юли 2025 г. акцизът за домашната ракия ще стане 2,27 лв. за литър от 40 градуса, което представлява повишение със 7 ст. От началото на 2028 г.налогът ще се вдигне на 2,68 лв. за литър – с 48 ст. повече от сегашния. Запазва се правилото акцизът за алкохола в магазините да бъде двойно по-висок от този за домашната ракия. Така от 1 юли 2025 г. за купешка ракия налогът ще е по-висок с 14 ст. за литър от 40 градуса, а от 2028 г. цената ще бъде с близо 1 лев по-висока от сегашната. За бутилка от 700 мл повишението на цените трябва да е по-малко, изчислява „Труд“.
Повишението на акциза за бирата е с 33%. Но налогът в момента е много нисък и би трябвало да се отрази с жълти стотинки на крайната цена на една бутилка. Запазва се правилото, че за бира, произведена от независими малки пивоварни, акцизът е наполовина от този за големите производители.
При цигарите предлаганото увеличение е значително по-голямо. Сега минималният акциз в една кутия цигари е 3,88 лв., а от 1 март ще стане 4,20 лв. Заедно с ДДС увеличението на минималния акциз и ДДС за кутия цигари ще бъде с близо 40 ст. на кутия. От МФ предлагат и стъпки за повишаване на акциза на цигарите до 2028 г. Предвидено е дотогава повишението на акциза заедно с ДДС да бъде с над 1,50 лв. за кутия.
Предложението за повишаване на акциза, което ще надуе цените на ракията, бирата и цигарите, срещна много критики.
„България е напът да заеме лидерски позиции в Европейския съюз в дисциплината „вдигане на акцизи“, коментира „Банкер“. И пояснява, че идеята за вдигане на налога за бирата с над 30% е без прецедент в историята ни.
Финансовият министър обясни, че няма основание хората да очакват голямо увеличение на крайната цена, защото вдигането на акциза за литър алкохол с над 40% ще е едва 15,6 стотинки. Затова, ако имаме двойно увеличение на цената на алкохола, то би било спекулативно, категорична е Людмила Петкова. „По отношение на бирата в момента акцизът на литър е 0,015 лева. След увеличението ще е 2 стотинки на литър“, обясни тя. За тютюна и тютюневите изделия, министърът каза, че и сега има предвиден акцизен календар. „ЕК през следващата година ще отвори директивата. Тя предвижда минималната ставка да бъде почти двойно увеличена. За 2025 г. увеличението на цигарите среден клас ще е с 30 стотинки“, каза служебният министър.
Но вече се появиха предупреждения за последствията от рязкото вдигане на акцизите и поскъпването на спиртните напитки – хората ще се преориентират към по-нискокачествен алкохол, ще се увеличат нелегалният внос, незаконното производство и контрабандата.
А как реагира бизнесът
3. 26% ръст на приходите от ДДС
Тук също са заложени мерки, срещу които се очаква силна ответна реакция. Сред тях е възстановяване на ставката от 20% за ресторантьори, хотелиери, туроператори, фитнеси и др., за които тя бе намалена на 9% заради щетите от пандемията. Но е предвиден и 20% ДДС за хляба и брашното, които в момента са на нулева ставка. Какви ще са последствията? „Удар по най-бедните слоеве на населението. Очаквайте най-масовият хляб да стане 1 евро“, предупреди Мариана Кукушева, председател на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите.
Заложена е също отмяна на повишаването прага за регистрация по ДДС от 100 000 лв. на 166 000 лв., което трябваше да се случи от 1 януари 2025 г., защото мярката води до спад на приходите от ДДС.
4. 4 млрд. лв. се чакат от данъчна амнистия
Тя се състои от две мерки: едната предвижда отпадане на дължимите лихви при плащане на просрочени публични вземания за данъци и осигуровки, възникнали до 31 декември 2023 г., както и за местни данъци и такса смет за периоди до 31 декември 2024 г. Втората мярка е еднократно деклариране на недекларирани доходи, които ще се обложат с 15% еднократен данък, без лихви. Мярката няма да се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм. Въпреки че банките са пълни с пари, за всичко е ясно, че българите крият пачки под дюшеците, а сивата икономика заема значителен дял. Ясно е също, че ако не искат скритите пари да се превърнат в ненужни хартийки след приемането на еврото, притежателите им трябва да намерят начин да ги узаконят. В момента много хора го правят чрез покупката на недвижими имоти. Данъчната амнистия също дава такъв шанс.
5. Идеята за повишаване на осигуровките за пенсии отпада за 2025 г.
Предвидена за следващите две години. Предвижда се пенсионната вноска за първия стълб да се покачи с 3 процентни пункта от 1 януари 2026 г., както и с още 2 процентни пункта от 2027 г. Всичките пари ще отидат в НОИ, като повишението няма да обхване втория стълб в частните фондове.
6. Повишаване на максималния осигурителен доход до 4130 лв.
Сега осигуровки се плащат върху доходи до 3750 лв. Увеличението ще е с около 10%. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се също ще е по-висок, но той е равен на минималната заплата, която става 1077 лв. от Нова година. Финансовото министерство планира максималният осигурителен доход да расте и през следващите години с по 300 лв., като за 2026 г. таванът за осигуряване ще стане 4430 лв., за 2027 г. – 4730 лв., а за 2028 г. – 5030 лв. Тази година също имаше увеличение с около 10% – от 3400 на 3750 лв.
Ръстът на максималния осигурителен доход натоварва високодоходните сектори, поради което всяка година е повод за напрежение и протести на ИТ сектора.
Споделете текущата публикация:
