Длъжностни лица в Брюксел се страхуват, че проклятието на еврозоната е на път да удари отново – и този път Франция е потърпевшата.
Ограниченията на разходите на Европейския съюз, „строгите икономии“ за много гласоподаватели, са твърдо заложени в единната европейска валута и изиграха голяма роля в настоящата политическа криза във Франция, както и в разрастването на популистките движения срещу властта в целия континент.
Брюксел следи отблизо ситуацията във Франция и преди всичко реакциите на финансовите пазари, които в миналото предизвикаха криза на държавния дълг, като намалиха стойността на облигациите и увеличиха цената на заемите за всички правителства от еврозоната.
Както ситуацията във Франция, така и политическата нестабилност в Германия, която също има надвиснали фискални дефицити и бунтовни популисти, идват в опасен момент за ЕС, който се готви за предстоящото президентство на Доналд Тръмп, страда от забавяща се икономика и се притеснява от заплахите от страна на Русия.
Френско-германският двигател е този, който обикновено държи ЕС на пътя. Но много хора сега се страхуват, че е фалшив, счупен или повреден в момент, когато и в двете страни проблемите на центристката върхушка сериозно нарушават обикновената работа на правителството.
Сега се задава призракът на нова криза в еврозоната.
Правителството на Мишел Барние падна заради бюджет, който беше част от по-дългосрочни планове за разходи, целящи да поддържат Франция в съответствие с правилата на еврозоната и да защитят единната валута.
Това сега е на пух и прах. Ако едно френско правителство пада всеки път, когато се опитва да прокара мерки за строги икономии, тогава самото евро е в опасност. Други страни в еврозоната наблюдават с тревога, след като пазарите понижиха рейтинга на облигациите на Франция до същото ниво като тези, емитирани в Гърция.
Европейската комисия удари Франция през юни с процедурата за прекомерен дефицит, изисквайки фискална дисциплина и съкращения на разходите. Годишният бюджетен дефицит на Франция е 6,1 процента от БВП за 2024 г., повече от два пъти над лимита от 3 процента, определен от Комисията.
В миналото Париж успявал да избегне сериозното порицание „parce que c’est la France“. В крайна сметка Франция е твърде голяма, за да бъде дисциплинирана, а бюджетната политика е твърде експлозивна.
Една тежка пазарна реакция срещу Франция и последиците от много по-високите разходи за обслужване на дълга за Франция и по-широката еврозона биха били проблем за целия ЕС.
Високият дефицит прави политически невъзможно Европейската централна банка да оправдае големи покупки на облигации, за да поддържа френските заеми на повърхността без спазване на мерките за икономии на ЕС.
Ако Испания, Португалия, Гърция и Италия успяха да хванат носовете си и да преглътнат горчивото лекарство на еврозоната през последното десетилетие, защо не и Франция? Това е въпросът, който задават в Брюксел.
„Едно е да има нова политическа криза във Франция, свикваме с тях. Но кризата е за всички, ако има зараза за еврозоната“, казва анонимен дипломат, цитиран от The Times.
Споделете текущата публикация:
