– Началото на зимата е времето, в което интуитивно се питаме дали да вземаме витамини и други добавки, за да си “подсилим имунната система” – добра идея ли са, професор Александрова?
– Силата на имунната система не е в размаха и мощта на отговора ѝ, а в това да реагира по правилния начин, в нужния момент и на необходимото място. Не харесвам израза “подсилване на имунитета”.
Пример за прекалено силно и неправилно активирана имунна система са автоимунните заболявания.
Имунната система обхваща много и различни видове клетки и молекули, които реагират на различни микроорганизми по различни начини. Дори едни и същи клетки и молекули може да изпълняват различни функции в зависимост от конкретната ситуация.
Не мисля, че в момента имаме ясен отговор на въпроса точно кои клетки трябва да стимулираме, в каква степен и до какъв брой, за да бъде имунитетът ни “подсилен”.
С напредването на възрастта способността ни за имунен отговор намалява – така нареченото стареене на имунната система, което от своя страна допринася за повишена уязвимост към инфекции и ракови заболявания.
Например проучвания при противогрипни ваксини показват, че при хора над 65-годишна възраст ваксината е по-малко ефективна в сравнение със здрави деца на възраст над 2 г. Но въпреки намаляването на ефикасността ваксините срещу грип, COVID-19 и пневмококи са понижили значително нивата на заболяване и смърт при по-възрастните хора.
Имунният отговор стъпва върху сложно устроена система от органи, клетки и молекули, включва мрежа от преплетени взаимодействия и пътища, в тясно сътрудничество е с останалите органи и системи в организма, повлиява се от редица фактори на вътрешната и външната среда и се намира в процес на непрекъснато развитие.
Имунната система е отлично дирижиран оркестър от голям брой изпълнители, мозайка от безброй малки парченца, добре смазан механизъм от многобройни части. Ключовите думи за нормалното ѝ функциониране са “равновесие” и “хармония”.
Вместо да говорим за “подсилване на имунната система”, е по-разумно да помислим за това как да я поддържаме здрава и балансирана, как да ѝ осигурим условия да си върши работата по най-добрия начин.
Първото нещо, което можем да направим в тази посока, е да се стремим към по-здравословен начин на живот, което означава да приемаме разнообразна и богата на плодове и зеленчуци храна (именно тя трябва да е основният ни източник на витамини и микроелементи), отказ от тютюнопушене, избягване на алкохол, но повече физическа активност, поддържане на нормално телесно тегло, осигуряване на достатъчно количество сън, предприемане на мерки за избягване на инфекции (добра хигиена, необходимата термична обработка на храната). Важно е да сме в крак с нужните ваксини, защото те подготвят имунната ни система да се бори с инфекциите, преди те да атакуват тялото.
За здравето на имунната система трябва да мислим всеки ден, а не само в сезона на грипа и настинките. Вярвам, че формулата на успешната имунна система включва и любов и удовлетворение от нещата, които правим, умението да сме щастливи.
– Като споменавате автоимунитета, имате предвид, че имунната система може да бъде опасна ли?
– Нарушаването на баланса и престъпването на “правилата” в работата на имунната система могат да доведат до сериозни последствия.
Автоимунни заболявания възникват, когато имунната система реагира прекалено бурно и атакува здрави клетки и тъкани в тялото. Цитокиновата буря, която стана известна на широката публика по време на пандемията, също е пример за прекомерна и разрушителна реакция на имунната система.
В живота е важно да знаем кога да спрем и да проявим мъдрост и здрав разум. По същия начин се нуждаем не от “силна”, а от здрава, балансирана и интелигентна имунна система. Има разлика между това да запалим огън в огнището, за да се стоплим и да си приготвим храна, и това да предизвикаме пожар.
Имунната система непрекъснато следи какво се случва в организма. Един от начините е клетките постоянно да изнасят на повърхността си малки фрагменти от белтъците, които се произвеждат в тях, за да бъдат “проверени” от имунната система. Това прави възможно откриването и отстраняването на заразени с вирус клетки или ракови клетки. За съжаление, раковите клетки притежават редица механизми, чрез които успяват да се изплъзнат от имунологичния надзор.
Нещо повече, те могат “да манипулират” клетките на имунната система и да ги използват за своите нужди. Вирусите и другите болестотворни агенти също са усвоили “хватки”, които прилагат в опит да избягат от имунния отговор. В хода на съвместната ни еволюция някои от тях са придобили структури, наподобяващи наши собствени молекули, чийто биологичен смисъл е “да заблудят” имунната ни система. Това обаче може да отвори вратата към автоимунни реакции.
– Какво стои зад термина “модулатор” на имунната система – ако го видим на описание на добавка, това прави ли я по-правилна от друга, която внушава, че ще ни направи имунитета силен?
– Имуномодулаторите са разнообразна група медицински продукти, които повлияват върху имунната система, помагайки ѝ да работи по-ефективно. Към тях спадат моноклонални антитела, ваксини, различни молекули (например цитокини), голям брой лекарства. Може да засягат отделни компоненти на имунната система или да са с по-общо действие. Използват се при лечение на ракови заболявания, където целта е да стимулират антитуморната активност на имунната система. За разлика от това при автоимунните заболявания приложението им е насочено към потискане на нежелания, насочен към собствени структури имунен отговор. Имуномодулиращите агенти се използват единствено и само по лекарско предписание и под лекарски контрол.
– Каква е ролята на храненето за имунната система?
– Дефицитът на микронутриенти, често наричан “скрит глад”, е важен глобален здравен проблем. Представлява недостиг на един или повече витамини и минерали, които в малки количества са абсолютно необходими за правилното физическо и умствено развитие и функциониране на организма. По данни на СЗО проблемът обхваща над 2 милиарда жители на планетата, а най-застъпен е недостигът на витамин А, йод, желязо и цинк – състоянието повишава общия риск от инфекции и смърт от заболявания като диария, морбили, малария и пневмония.
Най-уязвими към недостиг на микронутриенти са бременните и кърмещите жени и малките деца.
Недохранване с микроелементи се среща нерядко дори в богатите страни, особено при възрастни хора. Те са склонни да ядат по-малко, а диетата им често не е достатъчно разнообразна. Един от начините да се отговори на това предизвикателство е осигуряването на обогатени с витамини и минерали храни. Например употребата на йодирана сол в Европа (първо в Швейцария) и САЩ започва още през 20-те години на миналото столетие. А “златният” ориз съдържа бетакаротин (провитамин А, който тялото преобразува във витамин А, ако е необходимо). Използва се в райони, където дефицитът на витамин А е често срещан, и помага за предотвратяване на слепота. Съединението придава на зърната жълто-оранжев или златист цвят, откъдето идва името на ориза.
– Кои фактори имат значение имунната ни система да реагира адекватно и балансирано: когато трябва, да ни пази, но да не се бори с “атомно” оръжие срещу банален вирус, който причинява най-много лека настинка?
– Нормалният имунен отговор е резултат от взаимодействията между антигени (това може да са болестотворните причинители), клетките на имунната система и условията (микросредата) в организма.
Овладяването на предизвикателствата, пред които имунната система непрекъснато се изправя, е под строгия контрол на различни, утвърдени в хода на еволюцията механизми. Предназначението им е да дадат възможност на имунната система да си свърши работата и да отстрани опасността, след което да се върне в покой. Резултатът е изграждане на имунологична памет, която да ни помогне при следващи срещи със същия патоген. Без намесата на тези механизми и осъществяваната от тях фина регулация неконтролираното разрастване на имунния отговор би причинило хаос и значителни щети на тялото ни.
Основната задача на имунната система е да пази “своето”, т.е. да разпознава и щади собствените структури на организма.
– Много хора с натоварващи професии споделят, че излязат ли в отпуск, все от нещо се разболяват, което изглежда парадоксално – възможно ли е, има ли логическо обяснение?
– Отговор на този въпрос ще дадат само целенасочени и задълбочени проучвания. Причините може да са разнообразни. Възможно е да става дума за вирусни или бактериални инфекции, за чиято поява допринасят различни фактори: смяна на климатични зони – бързото редуване на горещи, топли и хладни зони принуждава организма да се адаптира, преди да е успял да обработи информацията; влошена хигиена по път; нарушаване на обичайния режим, включително промяна в хранителните навици, будуване до по-късно и по-малко сън.
Неразположението може да е свързано с прием на по-голямо количество алкохол от обичайното и извършване на по-малко физически упражнения. Често се оказваме на по-многолюдни места, срещаме се с хора от други райони, в които на дневен ред са различни варианти на вирусите, които си имаме у дома. Затвореното пространство и сухият въздух в самолета допринасят за разпространението на респираторни вируси. Не е изключен и сценарий, при който, след като осъзнаем, че най-накрая можем наистина да си починем, да започнем да улавяме сигнали за малки нюанси в състоянието на нашето здраве, например главоболие, умора, които преди това са оставали заглушени във въртележката на забързаното ни ежедневие.
Интересна е хипотезата, предложена от нидерландския психолог Ад Винерхоетс (Ad Vingerhoets) и неговите колеги, които в началото на нашия век въведоха понятието “болест на свободното време”. Най-общо става дума за това, че някои хора не успяват да се отпуснат напълно по време на отпуска или през почивните дни и вместо това имат различни оплаквания като главоболие, умора, грипоподобни симптоми, стомашно-чревни смущения, замаяност и дори леки депресивни състояния. Едно от обясненията е, че силният стрес и адреналинът по време на работа може да потиснат чувството за болест. Когато тялото най-после има възможност да се отпусне, потисканите симптоми излизат на сцената. Допуска се и възможността силно отдадените на работата си хора с високо чувство за отговорност трудно да превключват от работен режим към почивка. Проучванията в тази област определено си заслужават.
Междувременно специалистите съветват как да избегнем хватката на този проблем. Сред препоръките са да преминаваме по-плавно към режим “почивка” и да не скачаме изведнъж в най-дълбокото, да установяваме ясни граници между работата и свободното време, а при необходимост да потърсим помощ от специалист.
– Хората в нашия регион и в частност българите по-защитени ли сме генетично срещу някои заболявания?
– В продължение на хилядолетия патогените и техните гостоприемници участват в постоянна борба за надмощие. От най-ранните регистрирани епидемии от едра шарка около 1350 г. пр. н. е., през Черната смърт (наименование, дадено на чумата) по време на Средновековието, та до настъплението на грип, ХИВ и COVID-19 в наши дни.
Миналите пандемии са нещо повече от древна история – те са движещи сили на генетично разнообразие и естествен подбор при живите организми, включително човека. При пълната липса на ефективно лечение и ваксини патогените са били в състояние драстично да намалят оцеляването и репродуктивния потенциал, давайки предимство на генни варианти за повишена устойчивост към болести и отстранявайки тези за чувствителност.
Едно от първите открития в тази област идва през 1954 г., когато Антъни Алисън установява, че индивиди, притежаващи ген за сърповидно-клетъчна анемия, са донякъде защитени от малария. По същата причина недостигът на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа е по-силно застъпен в Африка, Азия и Средиземноморска Европа – области, където маларията е била или продължава да бъде ендемична. През 2015 г. Мрежата за геномна епидемиология на маларията идентифицира област върху хромозома 4, която е свързана с чувствителността към малария. В нея са разположени гени, кодиращи два от рецепторите (гликофорин А и В), които паразитът използва, за да проникне в червените кръвни клетки.
През последните десетилетия бяха идентифицирани специфични генетични вариации – както често срещани, така и редки, които са свързани с податливостта към голям брой инфекциозни заболявания, включително ХИВ, малария, коремен тиф, туберкулоза, грип, SARS-CoV-2.
Анализирайки останки от древна ДНК, през 2022 г. изследователите откриха генен вариант, който е увеличавал шанса на своите притежатели да преживеят чума.
В края на ХХ век стана ясно, че мутация в гена, кодиращ молекулата CCR5, прави клетките устойчиви към инфекция с ХИВ. Впоследствие това откритие беше използвано за създаване на нов клас антивирусни лекарствени агенти. Предполага се, че в миналото този вариант е помагал на предците ни да устоят на чума или едра шарка. У нас също живеят немалко хора, които са естествено защитени от инфекция с ХИВ.
В същото време мутацията, която ни предпазва от инфекция с ХИВ, е рисков фактор за тежко протичаща инфекция с вируса “Западен Нил”. По подобен начин кръвна група О намалява опасността от тежка малария, но ни прави уязвими за тежка холера. Смята се, че последното е довело до това Бангладеш – страна, която е ендемична за холера от хиляди години, да е с най-ниското разпространение на кръвна група тип О в света.
В момента чрез Медицинския университет в София у нас тече проект “Геномът на България”, който е част от една по-мащабна инициатива – “Геномът на Европа”. Той ще даде отговор на редица въпроси, включително и за предразположението ни към някои заболявания. Подобна информация би била изключително ценна, защото ще помогне за въвеждане на подходящи стратегии и програми за превенция.
CV
Проф. Радостина Александрова работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Професионалните ѝ интереси са в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костнототъканно моделиране) и патобиохимията.
През 1991 г. е завършила с отличие специалността “Биохимия и микробиология” (днес “Молекулярна биология”) в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специализация по “Вирусология”. Семестриално е завършила специалността “Журналист-кореспондент” към Факултета за обществени професии в СУ “Св. Климент Охридски”.
Доктор е по вирусология и е професор по морфология. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 12 глави в книги, над 100 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания и научни дружества. Преподавател е в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и в Нов български университет. Води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия, Латвия и Турция.
От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при Съюза на учените в България. Ръководител е на научноизследователски проекти и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител е на България в 8 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие.
Споделете текущата публикация:
