Нов инструмент за оценка на риска от деменция, който е специално адаптиран за страните с ниски и средни доходи, е публикуван от международен екип изследователи, ръководен от университета “Нортумбрия” във Великобритания. В бедните и малко по-добре живеещите държави, които обаче не може да се етикетират с “добър стандарт”, се срещат около 60% от всички случаи на деменция в световен мащаб. Въпреки че голяма част от засегнатите хора населяват тези региони, съществуващите досега прогнозни модели са създадени почти изцяло въз основа на данни от богатите държави и не успяват да отговорят на специфичните местни нужди заради малката си достъпност. Проучването е публикувано в American Journal of Epidemiology и се разпространява при голям интерес в национални журнали.
Деменцията не е конкретно
заболяване, а събирателен
термин за група симптоми,
свързани с постепенен спад на мозъчните функции като памет, мислене, ориентация и възможност за справяне с ежедневните задачи. Болестта на Алцхаймер, която често се употребява заместващо, не е синоним на деменцията, а вид деменция, нейната най-често срещана форма, която причинява между 60 и 80% от всички случаи. Освен нея съществуват и други основни видове, сред които е съдовата деменция, причинена от увреждане на кръвоносните съдове в мозъка след инсулти; деменцията с тела на Леви, при която в мозъчните клетки се натрупват специфични протеини и често води до халюцинации или проблеми с движението. В групата е и фронтотемпоралната деменция, която засяга предните челни и слепоочни дялове на мозъка и се проявява главно с ранни промени в личността, поведението и речта.
За да създадат модела за оценка на риска от деменция изобщо, учените анализират данни от промените в умствените функции на повече от 11 хиляди възрастни. Не са правени анализи в по-младите възрасти, защото случаите на деменция се увеличават след 60 г., рязко нарастват над 70 г. и стигат пик при 80+. Голямото предимство на новия подход е, че той не изисква скъпи процедури като мозъчно сканиране, лабораторни кръвни изследвания или специализирана апаратура, а разчита на информация, събрана по време на обикновен разговор с пациента или неговите близки. Изследователите обясняват, че целта на този инструмент не е да служи като масов скрининг за цялото население, а да даде на специалистите евтин и практичен метод за пресяване на хората с повишен риск, които да бъдат по-внимателно проследявани от лекарите си.
Петте ключови фактора, които формират оценката на риска, може да се приложат веднага, навсякъде и в което и да е време:
l Възраст – най-силният единичен предсказващ индикатор. Рискът се увеличава значително от 70 години и по-стръмно от 80 години нататък.
l Социална ангажираност – дали човекът е женен, или живее с други хора, колко често се вижда с приятели или членове на семейството и дали участва в обществени дейности.
l Физическа активност – колко активен е ежедневно, в рутинните си задължения и в личното си време. Отчитат се и ежедневните дейности като ходене на пазара или домакински задачи.
l Високо кръвно налягане – в годините неконтролираната хипертония уврежда кръвоносните съдове, които снабдяват мозъка. Високото артериално налягане е често срещано, често недиагностицирано в страни с по-ниски доходи.
l Трудност при управлението на парите – оценява се по преценка, ако анкетиращият има собствени наблюдения, или чрез задаване на въпрос на член на семейството или на лице, полагащо грижи, дали е настъпила промяна в способността на възрастния умно да разпределя и харчи парите си. Това е често един от най-ранните ежедневни признаци на когнитивна промяна. Скоро след това се появяват затрудния с планирането на дейностите и ориентиране в по-малко позната среда.
Всеки от тези показатели носи точки, като
общият резултат варира
между нула и девет
Според изчисленията на екипа човек с резултат нула има около 1% вероятност да развие деменция в рамките на следващите 3 г., докато при резултат 9 точки рискът нараства до 19%.
Точното клинично изчисление се прави по специален математически алгоритъм, но за ориентировъчна домашна преценка се вземат дяловете на отделните фактори за формирането на крайния резултат. Най-голяма тежест имат трудностите при действия с пари, които формират около 30% от скалата (приблизително 2,5–3 точки) поради най-високия си рисков коефициент. Напредването на възрастта натрупва сходен дял от близо 25–30% (около 2 – 3 точки), тъй като рискът се покачва прогресивно с всяка изминала година.
Физическата неактивност допринася с около 20% от общата оценка (приблизително 2 точки), а ниската социална ангажираност и ограниченото общуване носят около 15% (1 – 1,5 точки). Най-малък, но самостоятелен дял от около 10% от скалата (приблизително 1 точка) има наличието на хипертония, което вероятно изглежда изненадващо на фона на засилените послания от кардиолози и невролози за нуждата от контрол на кръвното налягане.
Моделът доказва надеждност в разнообразни социално-икономически условия, твърдят авторите на изследването. Разработеният от тях 5-факторен модел постига предсказваща точност от 75 процента. В медицинското и епидемиологичното моделиране стандартната гранична стойност за надеждност на подобен инструмент е 70%.
Повечето досегашни модели за деменция, които не разчитат на скъпи и инвазивни биомаркери, обикновено показват по-ниска точност от новия алгоритъм – в диапазона 55 – 72. Постигнатият резултат от 75% класифицира модела като инструмент с добра до отлична оценъчна способност, която надвишава общоприетите научни стандарти за такъв тип оценки./ 24 часа
Споделете текущата публикация:
