Идеята за лъжица зехтин, преди да ядеш сладко, набира все повече последователи в социалните мрежи и като всеки такъв феномен първата мисъл е дали има смисъл, или е поредният проект за повече кликове. Зад това наглед прекалено просто практическо правило стои биохимична логика, показват проучвания на различни изследователски екипи по света, сред които съвсем ново японско изследване.
За ендокринолозите и диетолозите фактът, че комбинацията от мазнини и въглехидрати забавя усвояването на захарите, е добре известен от десетилетия. Още от академичните учебници по физиология се знае, че чистите мазнини изискват по-дълго време за разграждане и естествено потискат изпразването на стомаха, което логично променя скоростта на усвояване на въглехидратите.
Съвременната наука надгражда това познание с важни микробиологични, хормонални и невронни детайли. Учените установяват, че редът на постъпването на храните и отстоянието във времето имат по-голямо значение, отколкото класическото знание е предполагало.
Нови разкрития на международен изследователски екип под ръководството на Факултета по медицина към Университета на Киото в Япония добавят нови изводи. В прецизно експериментално проучване, водено от проф. Даисуке Ябе, публикувано в научното списание Diabetes, учените проследяват ефекта от приема на зехтин в различни времеви прозорци спрямо яденето на сладко. Когато маслиновото олио се приеме 15 минути преди въглехидратите, ефектът върху потискането на скока на кръвната захал е драстично по-силен, отколкото ако мазнината е част от храненето или е “за финал”.
За да разберат как точно настъпва това забавяне, японските изследователи проследяват моториката на стомаха и замерват скоростта на неговото изпразване. Те установяват, че 15-минутният интервал задейства координация между блуждаещия нерв – основната нервна връзка между червата и мозъка, и ранното отделяне на ключови чревни хормони като GLP-1 и глюкагон. Да, същият GLP-1, който стана изключително популярен като средство за намаляване на апетита при инсулинова резистентност, диабет и затлъставане.
Тази невро-хормонална верига дава незабавна команда на стомашната мускулатура да забави съкращенията си. Когато след четвърт час постъпят така наречените бързи въглехидрати, които иначе светкавично вдигат кръвната глюкоза, в този случай заварват вече превключил на бавна скорост стомах. В резултат на трика захарите навлизат в червата постепенно, на малки порции. Механизмът спестява на панкреаса необходимостта от масивно и агресивно изхвърляне на инсулин. Любопитен детайл, установен от екипа, е, че механичното забавяне на захарния пик работи независимо от нивата на наличния инсулин. Това го прави изключително ценен метаболитен инструмент за въздействие.
Констатациите от лабораториите в Киото стъпват върху стабилния постамент на базовите клинични изследвания, проведени от екипа на проф. Франческо Виоли от университета “Сапиенца” в Рим. Италианското проучване, публикувано в Nutrition & Diabetes, изследва ефекта от директното добавянето на екстра върджин зехтин в храненето на здрави доброволци и при пациенти с диагностицирани вече метаболитни смущения.
Италианските учени потвърждават при хора, че приемът на зехтин значително понижава кръвната захар след хранене и подобрява инсулиновия отговор. Тайната е в специфичният състав на качествения зехтин, за какъвто се смята най-вече екстра върджинът, извлечен чрез механичен натиск. По-специално роля играе изобилието от олеинова киселина и антиоксидантни полифеноли. Те физически забавят преминаването на храната, но и подобряват чувствителността на клетките към вече отделения инсулин. В същото време изпраща сигнали за ситост към мозъка.
Макар италианските изпитвания да са проведени сред сравнително малък брой участници, това не намалява тяхната научна достоверност. В медицинската методология проучвания по алгоритъма на кръстосания дизайн, където всеки участник се изследва в две различни ситуации – веднъж със зехтин и веднъж без, се считат за изключително надеждни. Защо?
При различните експерименти “със и без” на практика в единия случай участниците служат като собствена контролна група. Подобен подход позволява да се изключат индивидуалните генетични и физиологични разлики между хората и дори при ограничен брой участници получените статистически разлики в кръвната захар се приемат с висока степен на доказателственост.
Разбира се, ендокринолозите напомнят, че трикът със зехтина трябва да се разглежда като “интелигентен метаболитен буфер”, а не като възможност да се тъпчем безконтролно със захар.
Има и друг проблем. Макар една супена лъжица зехтин да предпазва съдовете и панкреаса от физиологичния шок на захарния пик, същата тази лъжица внася и свои собствени калории, които в повечето случаи са нежелани. Стандартна лъжица зехтин – около 13-15 грама, внася “на екс” около 120 калории.
Споделете текущата публикация:
