Сериозно напрежение се очерта между Вашингтон и водещите европейски столици заради политиката на Доналд Тръмп към Русия и войната в Украйна. Лидерите на Германия, Франция и Полша категорично заявиха, че няма основания за отстъпки пред Москва, след като руските атаки срещу украинската енергийна инфраструктура продължават въпреки обявеното от американския президент примирие.
Еманюел Макрон се готви лично да постави въпроса пред Тръмп, Фридрих Мерц отхвърли сделката му с Владимир Путин за руския дизел, а Доналд Туск поиска засилване на санкционния натиск. Трите държави потвърдиха решимостта си да продължат подкрепата за Киев, докато Русия не покаже реална готовност за прекратяване на военните действия.
Макрон ще каже на Тръмп какво се случва в действителност
Френският президент Еманюел Макрон оспори твърденията на американския си колега, че между Москва и Киев вече е постигнато споразумение за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура.
„Не забелязвам през последните 48 часа Русия да съблюдава някакво енергийно примирие. Президентът Тръмп казва, че е осигурил прекратяване на огъня и от двете страни. Фактите обаче показват, че Русия продължава да бомбардира енергийната инфраструктура на Украйна“, заяви Макрон.
Той съобщи, че скоро ще има възможност да разговаря лично с американския президент, като даде ясно да се разбере, че Франция няма намерение да променя позицията си само въз основа на обявено, но неспазвано споразумение.
„Трябва да сме сериозни – няма фактическо основание да променим позицията си, защото Русия продължава да бомбардира и цивилни граждани, и енергийни обекти“, подчерта френският държавен глава.
Думите му поставят под въпрос най-важния елемент от дипломатическата инициатива на Тръмп – дали изобщо има реално прекратяване на огъня, или Вашингтон представя като постигнат резултат нещо, което все още не се случва на бойното поле.
Макрон предложи и примирие в Черно море
Френският президент разшири темата отвъд енергийната инфраструктура, като постави на масата още една възможност за ограничаване на военните действия. „Ние сме за енергийно примирие – бих добавил и примирие в Черно море. Но сме против отстъпки пред руските заплахи“, заяви той.
Тази позиция има непосредствено значение и за България след атаката с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. София вече поиска техническа помощ от Европейския съюз и НАТО за разследване на нападението, а президентът Илияна Йотова постави въпроса за международен консенсус за мораториум върху атаките срещу търговски кораби в Черно море. Така предложението на Макрон съвпада с българските дипломатически усилия за гарантиране на сигурността на корабоплаването. Евентуално примирие обаче ще има значение само ако бъде договорено и действително спазвано.
Мерц с категоричен отказ на сделката между Тръмп и Путин
Още по-остра беше реакцията на германския канцлер Фридрих Мерц към договореностите между Вашингтон и Москва за доставки на руски дизел. „За Германия и за Европа такова решение е напълно неприемливо. Русия ще преговаря само под натиск и затова поддържаме санкциите срещу нея“, заяви Мерц.
Споразумението за дизела предизвика сериозни критики, защото облекчаването на ограниченията върху руския петролен износ би могло да осигури допълнителни приходи за Москва в момент, когато европейските държави се опитват да ограничат възможностите й да финансира войната.
Германският канцлер настоя за обратния подход – още по-силни икономически ограничения заради продължаващите удари срещу украинската енергетика. „Трябва да ги усилим още повече – заради дръзките й атаки срещу украинската енергийна инфраструктура. Русия очевидно не иска да се отзове на предложенията за мир и за преговори“, подчерта той.
Мерц отправи и недвусмислено послание към украинския президент Володимир Зеленски. „Президентът Зеленски може да разчита на Германия в тази ситуация. На Европа също.“
Позицията на Берлин показва, че германското правителство няма намерение да приема икономическите отстъпки към Русия като заместител на действителния напредък към мир.
Украйна се бори за оцеляване, Русия – за господство
Полският премиер Доналд Туск също се присъедини към призивите за по-строги санкции срещу Москва. Той обаче постави конфликта и в по-широка историческа перспектива, като обясни защо Полша възприема руската военна политика като непосредствена заплаха. „Ако Украйна воюва, тя воюва за оцеляване. Русия воюва за доминация“, заяви Туск.
Полският министър-председател категорично отхвърли внушенията, че твърдата позиция на Варшава е продиктувана от желание за военна конфронтация. „Ако ние поляците заявяваме това ясно и силно, това не е защото търсим конфликт или някоя опасна романтична авантюра. В Полша – заради историята, географията и разума – никой, абсолютно никой, не иска ескалация или война“, подчерта той.
Според полския премиер отговорът на продължаващите руски удари не може да бъде отслабване на международния натиск. Напротив, Европа трябва да демонстрира, че заплахите няма да я принудят да се откаже от подкрепата за Украйна.
Брюксел затяга санкциите. Близо 1600 нови имена в списъка
На фона на острите изявления Европейският съюз предприе и конкретна стъпка. На 12 октомври Съветът на ЕС одобри нови ограничителни мерки срещу 1569 физически и юридически лица от руския военнопромишлен комплекс.
Сред тях са 826 компании и 743 техни ръководители. Ограниченията са насочени срещу предприятия, които доставят електроника, компоненти и технологии за производството на ракети, дронове и други оръжейни системи.
Това е най-мащабното еднократно разширяване на санкционния списък на ЕС от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 година, съобщи Съветът на ЕС.
Решението показва, че европейските държави не възнамеряват да намаляват икономическия натиск върху Москва в отговор на американските дипломатически инициативи, докато руските военни действия продължават.
Големият въпрос пред Тръмп
В основата на разминаването между Вашингтон и европейските съюзници стои въпросът какво трябва да последва след обявяването на предполагаемото енергийно примирие.
Тръмп представи спирането на ударите срещу енергийни обекти като договореност между Русия и Украйна. Киев обаче съобщи за нови руски нападения, а Москва не потвърди публично наличието на окончателно споразумение.
Така европейските лидери поставят условие за всяка следваща дипломатическа стъпка – първо реално изпълнение на ангажиментите и прекратяване на атаките, а едва след това разговор за евентуално смекчаване на натиска.
Предстоящият разговор между Макрон и Тръмп ще бъде важен тест дали Съединените щати и водещите европейски съюзници могат да сближат позициите си за постигането на мир.
Споделете текущата публикация:
Коментирай
