Българските общини поискаха сериозно увеличение на средствата от държавния бюджет за 2027 година и настояха за нов модел на финансиране, който да им даде по-голяма независимост. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) предлага ресурсът за местната власт да нарасне с 600 млн. евро и да достигне минимум 5,578 млрд. евро.
Искането беше представено от председателя на организацията и кмет на Велико Търново Даниел Панов по време на Годишната среща на местните власти в курорта Албена. Сред ключовите предложения са още 1,4 млрд. евро за общински инвестиции, преотстъпване на част от националните данъци и поетапно въвеждане на новата такса смет до края на 2029 година.
Повече пари за общините и администрацията
Според разчетите на НСОРБ средствата за делегираните от държавата дейности трябва да достигнат приблизително 4,9 млрд. евро. Сдружението настоява и за поне 15% увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи.
Особено внимание Панов отдели на финансирането на общинската администрация, за която организацията иска допълнителни 65 млн. евро. Той подчерта, че администрацията не бива да се възприема единствено като разход, защото от нейния капацитет зависи качеството на услугите за гражданите.
Допълнителният ресурс трябва да покрие не само възнагражденията и осигуровките на служителите, но и изпълнението на новите и разширени функции, които държавата възлага на местните власти.
1,4 млрд. евро за инфраструктура. ВиК проектите с предимство
Едно от най-важните искания е продължаването на Инвестиционната програма за общините. НСОРБ предлага през 2027 година за нея да бъдат осигурени поне 1,4 млрд. евро, с които да се финансират вече започнати обекти и да стартират нови проекти.
Приоритет трябва да бъде водоснабдителната и канализационната инфраструктура, която е сред най-сериозните проблеми за редица населени места.
Панов настоя за промяна в модела на финансиране, така че общините да могат да планират инвестициите си за няколко години напред. Според него не е достатъчно един проект просто да бъде одобрен – местната власт трябва да знае кога ще получи средствата за извършената работа.
Това е особено важно за общините, които вече са поели ангажименти към строителни компании и изпълняват инфраструктурни обекти.
Кметовете искат част от националните данъци
НСОРБ поставя отново въпроса за реалната финансова децентрализация. Предложението е още от 2027 година 20% от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от корпоративния данък да остават в общините.
Промяната би дала на местните власти по-голяма собствена приходна база и би намалила зависимостта им от ежегодните решения за разпределяне на средства от централния бюджет.
Панов обяви, че сдружението има готовност да предложи конкретен финансов механизъм за осъществяването на реформата.
Той обаче посочи и сериозни нерешени проблеми. Съветът по децентрализация все още не е заседавал, а разговори с управляващите за оставяне на част от преките данъци в общинските бюджети не са водени.
Липсват и законови гаранции, че държавата няма да продължи да възлага нови задължения на общините, без да осигурява необходимото финансиране.
Промени при данъчните оценки на имотите
Друг важен въпрос е очакваната актуализация на данъчните оценки на недвижимите имоти. Панов изрази надежда, че правителството действително ще пристъпи към поетапното им осъвременяване, за което общините настояват от години.
Подобна промяна има пряко значение за собствените приходи на местната власт, тъй като данъчните оценки участват при определянето на задълженията за недвижими имоти.
Конкретният ефект върху гражданите обаче ще зависи от бъдещите законодателни решения и от ставките, определяни от съответните общински съвети.
Новата такса смет – срок до края на 2029 година
Сдружението предлага и по-гъвкав преход към новия модел за определяне на такса битови отпадъци според принципа „замърсителят плаща“.
Панов подчерта, че общините не искат отказ от реформата, но готовността им за нейното прилагане е различна.
Затова НСОРБ настоява всяка община да може да премине към новите основи за изчисляване на таксата, когато има необходимата готовност, но не по-късно от 31 декември 2029 година.
Предложението предвижда реалистични срокове за приемане на план-сметките, ежегодна оценка на напредъка и възможност през 2027 година средствата от отчисленията по законодателството за управление на отпадъците да се използват по-гъвкаво.
Според Панов това ще осигури управляем преход с конкретен краен срок, вместо реформата да бъде отлагана без ясна перспектива.
Общините искат място и в решенията за европейските пари
Председателят на НСОРБ настоя местните власти да участват активно и в подготовката на следващата европейска финансова рамка с хоризонт до 2034 година.
Според него общините трябва да разполагат със стабилни източници на финансиране, предвидими правила и постоянен формат за политически диалог с правителството и Народното събрание.
Споделете текущата публикация:
