Президентът на Молдова Мая Санду заяви, че подкрепя обединението с Румъния и смята, че подобен сценарий би осигурил на страната и по-високо ниво на сигурност. Това предава румънската агенция Медиафакс, цитирайки изказване на молдовския държавен глава, направено в кулоарите на Форума за сигурност на Молдова, който се проведе в Кишинев в четвъртък.
„Вярвам, че Молдова би имала по-голяма сигурност заедно с Румъния. Тази дискусия се води още от първия ден на независимостта“, каза Санду, но побърза да допълни, че обединението е възможно само ако има воля от страна на мнозинството от населението.
„Това е фундаментален принцип. Според социологическите проучвания такова мнозинство към момента не съществува. Налице е обаче мнозинство, подкрепящо интеграцията в Европейския съюз и ние работим в тази посока“, уточни тя.
По думите ѝ Румъния винаги е помагала на Молдова и има важни съвместни проекти в енергийния сектор и в други области.
„Румъния е на първо място по внос на стоки от Молдова и е основният ни икономически партньор. Затова всичко, което се случва в Румъния, оказва влияние и върху нас“, подчерта тя.
В началото на годината Мая Санду заяви, че би гласувала за обединение с Румъния, ако се организира референдум по този въпрос. Тя направи коментара в интервю за британските журналисти Рори Стюарт и Алистър Кембъл, водещи на най-големия подкаст във Великобритания. В края на април президентът на Румъния Никушор Дан каза, че страната „е готова“, в случай че гражданите на Молдова подкрепят проект за обединение. Проучване, направено през май от румънската социологическа агенция ИНСКОП, показа, че почти 72% от румънците биха подкрепили обединението. Освен молдовско гражданство, Санду притежава и румънско, напомня БТА.
Междувременно вчера румънският министър на отбраната Раду Мируца посети Молдова и се срещна с колегата си Анатолие Носатъй в Кишинев. В публикация на официалния си профил в социалната мрежа Фейсбук той съобщи, че са обсъдили конкретни въпроси, като обучението на военни, съвместните учения, модернизацията на Националната армия, както и обмен на информация и решения за заплахите за регионалната сигурност – включително тези, свързани с въздушното пространство.
Когато Молдова става независима държава през 1991 г., рускоезичното население в източния регион на река Днестър (Приднестровието) обявява отделяне (Приднестровска молдовска република), страхувайки се от евентуално обединение с Румъния.
През 1992 г. избухва въоръжен конфликт между молдовските сили и приднестровските сепаратисти, които са подкрепени от 14-а руска армия, дислоцирана в региона. Военната намеса на Русия води до замразяване на конфликта.
До ден днешен в Приднестровието има руски „миротворци“ и войски, а регионът остава непризнат сепаратистки анклав извън контрола на Кишинев, което е постоянен източник на геополитическо напрежение.
Споделете текущата публикация:
