Най-голямата регионална разлика в темповете на населението в рамките на ЕС е отчетена в България – столицата и околният регион се разминават с 5 процентни пункта годишно
България е най-яркият пример в Европейския съюз за това колко различна може да бъде демографската картина в рамките на една държава. Докато населението на страната намалява средно с 0,9% годишно между 2014 и 2024 г., столичният регион София (столица) се откроява като един от регионите, в които населението се увеличава. Разликата спрямо заобикалящия София регион достига 5,0 процентни пункта в средногодишните темпове на промяна – най-големият вътрешнорегионален контраст, отчетен от Евростат за България.
Данните очертават България като страна на два противоположни демографски процеса. Столицата концентрира население, икономическа активност, образование и работни места, докато значителна част от останалата територия продължава да губи жители. Самият Евростат отбелязва, че подобни различия често отразяват влиянието на столичните райони, неравномерното икономическо развитие и вътрешната миграция – фактори, които националната статистика може да прикрие зад един общ показател.
Контрастът е особено силен, когато се погледне цялата страна. За периода 2014–2024 г. България е държавата от ЕС с най-голям средногодишен спад на населението – 0,9%. На равнище ЕС населението, обратно, се е увеличавало средно с 0,2% годишно. В девет държави от ЕС е отчетено намаление, но никъде то не е толкова силно, колкото в България.
Още по-показателна е картината по региони. От 1165 региона от ниво NUTS 3, за които има данни, 512 са загубили население между 2014 и 2024 г. Най-големият средногодишен спад обаче е отчетен именно в българския столичен регион София – 4,1% годишно, което е най-голямото намаление в целия ЕС. Причината за привидното противоречие е в териториалното разграничение: София (столица) и регион София, който я обгражда, са два различни NUTS 3 региона.
На практика данните показват силно преразпределение на населението вътре в самата столична зона. Между 1 януари 2014 и 1 януари 2025 г. населението на регион София, който обгражда столицата, е намаляло с 37,2% – най-сериозният спад сред всички региони в ЕС за този период с над 20% намаление. Видин е вторият най-засегнат български регион, със спад от 24,4%, а Смолян отчита намаление от 21,1%.
Така демографската карта на България се разминава с картата на административните граници. Столицата привлича население, докато непосредствено заобикалящата я територия се обезлюдява. Подобен модел не е изключение в Европа. Най-бързият ръст на населението често се наблюдава в столични региони или в територии около тях –Дъблин, Виена, Копенхаген, Хелзинки, Варшава, Букурещ, Рига и София.
Разликите между България и други европейски държави обаче са особено отчетливи. В Румъния например регионът Илфов, който обгражда Букурещ, има средногодишен темп на нарастване с 5,0 процентни пункта над този в Караш-Северин. Във Франция разликата между най-бързо и най-бавно растящия регион достига 4,3 пункта, а в Полша – 3,1 пункта. Именно България, Румъния, Франция и Полша са държавите с най-широки вътрешнорегионални различия в темповете на промяна на населението.
Общата европейска картина също е белязана от концентрация на населението в определени центрове. Между 2014 и 2024 г. само седем региона в ЕС са увеличили населението си с повече от 20%. Най-силен ръст е регистриран във френския Майот – 47,2%, следван от румънския Илфов с 44,6%. Дъблин е нараснал с 21,5%, а Мадрид, Барселона и Стокхолм са сред градските региони с най-голям абсолютен прираст.
Паралелно с това демографското стареене се задълбочава. В ЕС делът на зависимото население – хората под 20 и над 65 години спрямо населението в трудоспособна възраст – се е увеличил от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. Делът на населението на възраст 20–64 години вече е 58,3%. В селските райони и периферните територии тенденцията е още по-видима, тъй като младите хора се преместват към големите градове или напускат страните си заради образование и работа.
България е сред най-силно засегнатите държави и по отношение на естествения прираст. За периода 2014–2024 г. всички български региони са с отрицателен естествен прираст. На равнище ЕС отрицателна естествена промяна е отчетена в 963 от 1165 региона, или 82,7% от всички региони с налични данни.
Данните очертават не просто намаляване на населението, а все по-силна териториална концентрация на хората. В българския случай това означава едновременно свиване на населението в национален мащаб и концентриране на човешки ресурс в столицата. Демографската криза следователно не се разпределя равномерно върху картата – тя променя самата география на България.
