Горещината е константата и в краткосрочната и дългосрочна прогноза за времето. Най-горещата неделя за лятото прогнозира пред „Стандарт“ дългогодишният синоптик Любка Кумчева. За дългосрочно затопляне, смяна на климата с по-горещ и нужда от преосмисляне на земеделската политика на България в дългосрочен план пък говори климатологът Веселин Александров. Глобалното затопляне е факт. До края на века средната температура ще се повиши с 3 до 5 градуса, а водните ресурси ще трябва да се използват пестеливо и разумно, за да оцелеем след прогнозата за дълго засушаване.
Проф. Веселин Александров, климатолог от Националния институт по метеорология и хидрология:
ЩЕ СМЕНЯМЕ КУЛТУРИТЕ С ПО-СУХОЛЮБИВИ
– Проф. Александров, изкарахме много студена зима и караме горещо лято. Това ли са последните тенденции в промените на климата?
– Аз лично отдавам тази студена зима и горещо лято на това, че напоследък има тенденция към повишение на екстремните метеорологични явления. Причината за това са малки промени в климата, които обаче водят до повишени честоти на случването на тези явления. Климатичната система има определен баланс. Когато той се влоши, става нещо като ефекта на пеперудата или на махалото – нещо, започнало съвсем слабо, се увеличава лавинообразно.
– Към по-топли лета ли отиваме?
– За съжаление това, което виждаме от климатичните модели, показва точно такъв сценарий през следващите 10-20 години. Честотата на екстремните явления ще се увеличи в резултат на затоплянето, което очакваме. Естествено този период на затопляне няма да е безкрайно дълъг – 10 000 или 20 000 години, с каквито цифри боравят някои хора. Но за следващите 10 години съм сигурен, че затоплянето ще продължава.
Преди около 15 години в България имаше тенденция към захлаждане. И хората смутено се питаха „Какво става – говори се за глобално затопляне, а на Балканите се получава нещо противоположно“. Точно това е тънкият момент – регионалният климат се различава от глобалния такъв. Дори и сега по света има региони, където тенденцията е към по-ниски температури. Но в момента гледам пред себе си глобалната оценка, предоставена от Световната метеорологична организация, която сочи тотално нарастване на температурите на въздуха. Естествено ще има и някои цикли на колебание, като например изминалата зима. Студени зими ще има и в бъдеще, но в процентно съотношение тенденцията е към преобладаващо топло време.
Другото нещо, което твърдя, е, че тези климатични модели, които използваме на територията на Балканския полуостров, дават редуциране на валежите през топлата част от годината. Чака ни засушаване. Водните ресурси трябва да се използват по-рационално.
– С колко ще скочат температурите?
– До края на века температурите у нас би трябвало да се увеличат с 2 до 5 градуса. С колко точно – зависи от много неща, от климатичния модел, от социално-икономическите условия, от потреблението на енергия и употребата на възобновяеми енергийни източници. А през следващите десет години температурата на въздуха ще скочи с около един градус.
– Ще се променят ли културите, които гледаме. Имаше прогнози, че в Пловдив ще се гледат например маслини…
– Да, не е нещо ненормално тези култури, които са в Северна Гърция, да се отглеждат тук – например смокини. Те и сега се гледат, но говорим за промишлени количества. Виж, за маслините съм по-скептичен, защото те се гледат в южните части на Гърция. За тези прогнози винаги са ме „атакували“, даже имаше едно предаване преди време, в което казаха „Според Александров в Силистра ще гледаме маймуни, а те ще си берат портокалите“. Но така или иначе ще гледаме по-сухоустойчиви растения. Резултатът от глобалното затопляне ще бъде победен от съответните генни модификации на културите и от количеството азотни торове. И тук вече трябва да действаме така, че да има баланс между околната среда и стремежа ни да получаваме по-високи добиви. Зимните култури ще изместят летните – повече пшеница, отколкото царевица. Проблемът е обаче, че при царевицата вероятно ще трябват повече инвестиции за напояване. Ако държавата или някаква организация реши да инвестира в това, парите ще й се възвърнат със сигурност.
– А как ще се отрази затоплянето на ски сезона?
– Тенденцията е към по-малко сняг, защото високите температури нарастват и във височина. За съжаление това, което може да се случи, са промени на някои от ски пистите. Може естествено да се използват уреди за изкуствен сняг.
– Ще изчезнат ли междинните сезони пролет и есен?
– Не. Системата е следната – зимният период по принцип се затопля, пролетта не чак толкова – тоест има не размиване, но усещане за размиване на сезоните. През есента пък има тенденции към захлаждане, тоест амплитудата е по-малка между есен, зима и пролет. Но сезони пак ще има.
Любка Кумчева,дежурен синоптик от НИМХ:
ЧАКА НИ НАЙ-ГОРЕЩАТА НЕДЕЛЯ
– Г-жо Кумчева, докога ще продължат да ни мъчат тези адски жеги?
– Захлаждане ще има в понеделник. Но дотогава ще имаме още много високи температури. Особено днес. Смятам, че в неделя ще е най-горещият ден в тази дълга поредица от дни с голяма жега.
– За колко високи температури говорите?
– Високите температури ще са в цялата страна. Става дума за 35-40 градуса. В неделя ще е под 40 градуса, но допускам, че термометърът може да скочи малко над 40 градуса. Става дума за най-горещите места в страната. Това са обикновено Русе, Сандански. Разбира се, може и на други места.
– Захлаждането от началото на другата седмица на какво ще се дължи?
– На нахлуване на хладен въздух от северозапад. Ще има усилване на вятъра. В понеделник можем да кажем, че температурите ще паднат. Ще бъдат с три-пет-шест градуса по-ниски. Във вторник другата седмица ще паднат с още три-четири градуса. Така че между неделя и вторник разликата в максималните температури ще е средно с 10 градуса.
– А през другите дни на следващата седмица ще става ли за плаж?
– Към четвъртък-петък температурите ще останат сравнително ниски – около 25-30 градуса на места. На други 24-29 градуса. И в края на другата седмица отново ще се повишат. Но вече не до стойностите, които ще има тази неделя.
– Туристите по Черноморието ще се радват ли на хубаво време?
– По Черноморието ще има чудесно време за летовниците. Разбира се, за тези, които могат да издържат на около 30 градуса. Може един от дните в десетдневката, за която говорим, да превали. Вятър ще има повече утре – от запад-северозапад. В петък – от изток. В началото на следващата седмица, особено във вторник и сряда, вятърът от север-северозапад ще е умерен. Така че и по Черноморието ще е ветровитичко. Но там температурите няма да се понижат под 24-25 градуса дори в най-хладните дни. Така че всички, които са там, на морето, които плануват да почиват, няма защо да се притесняват.
– В планината ще вали ли както миналата седмица?
– Ще има краткотрайни, но не проливни дъждове. Говоря за понеделник, когато е сигурно, че ще вали. А иначе на отделни места след тази гореща въздушна маса, която имаме над страната вече няколко дни, някъде от термична конвекция успяват да се развият по-мощни облаци. И от тях да паднат краткотрайни дъждове. Така че такива изолирани облаци може да има.
– А гръмотевици?
– О, гръмотевици – задължително.
– Август ще става ли за море?
– За такъв дълъг период прогнози не правя.
Споделете текущата публикация:
