твоята гледна точка
2011 г.: Кръв, злато и сълзи преди края на света
Автор Vnews, добавено на 27.12.2011 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Беше милостива година за българите. Като си спомним японския ужас във Фукушима, разбираме, че сме лошо организирани късметлии. То цялата ни история е такава.
Всички чакаха да видят какво ще каже списание „Тайм“. Кой ще е личността на годината. И списание „Тайм“ успя да дефинира най-проявилия се човек през 2011-а. Това е Протестиращият. Ако е така, значи българите ги е нямало през 2011-а.
Българите си имат друга класация. Личността на годината в България е Спестяващият. Спестителят, който се римува със Спасителят. Великите чичо и стринка, които непрекъснато плачат, че нямат пари, но
имат влогове, които явно пазят за „мренье“
Има такъв древен обичай в България – пазиш си най-хубавите дрехи (и пари, и злато), за да ги отнесеш в гроба. Но в гроба също не е сигурно, защото и гробищата са в окаяно състояние. Така осъмнахме в края на 2011-а – с идеални банки и кофти гробища. Обратното щеше да е още по-лошо. А депозитите се увеличават главоломно и са единственото нещо, което си струва да се открадне в тази държава. 2011-а: българите са бедни, но имат пари в банка. Парите са за черни дни, а черните дни са днес и утре. Въпреки това българите спестяват и от черни дни за още по-черни дни. Българите са икономически парадокс – спестяват, за да имат пари за края на света.
2011-а е годината на кризата. Политиците по света непрекъснато повтарят Бойко-Борисовата дума – че им се падна да управляват по време на криза, най-тежкото време.
Само войната е по-тежко време
Трудно е по време на криза. Само че кризата на европейския континент е една, а в Сомалия е друга. Вчера казаха по радиото, че само в Англия са били похарчени (само за подаръци, само на Коледа) около 4 милиарда долара. Или паунда. Или евро. Кой ще смята разликите между валутите, когато става дума за 4 (четири) милиарда?! Всъщност изчислението беше, че англичаните са харчили за подаръци в трите дни по Коледа по милион на минута. Ако тия изчисления са верни, дайте ни и на нас такава криза.
По-скоро 2011-а беше година на истерията. Ако има психологически календар, създаден от маите, ацтеките и други от полуостров Юкатан, Годината на Истерията беше измислена някак, за да ни напомни, че вкупом не сме вечни, а поотделно сме още по-временни. Появи се краят на света, отложи се краят на света, еврото щеше да умре, после еврото не умря, Гърция щеше да фалира, после България беше давана за пример, което само по себе си е парадокс. Объркана работа – като в български жълт вестник – през 2011 г. броят на жълтите вестници в България се утрои. Краят на света ще настъпи, когато жълтите вестници кажат истината. Или когато това, което пишат за някого, се случи на техните главни редактори.
2011-а беше година на Гърция и на арабите. Заради Гърция тази година раздели модерния свят на прилежен Север и мързелив Юг.
Южните държави в ЕС вече се наричат „прасета“
защото чакат някой да ги нахрани. В момента големият европейски свинар е Германия и тя няма нищо против с малко пъшкане да си храни прасетата. Което си е нов вид расизъм.
2011-а беше година на протестиращия арабин. Арабинът протестираше, а западният свят му се радваше. Западният свят е розов и късоглед. Беше обявена „арабска пролет“. В култ беше издигнат Фейсбук, който организирал революции. Западният свят забрави, че с хубав камък може да се чупят орехи, но може да се чупят и черепи. Арабската пролет не е нищо друго освен шериатска зима. В края на 2011-а обаче ситуацията е патова. В Сирия убиват деца, но никой не смее да запали огъня на свободата, защото
може да пламне къщата на богатите
Умереният ислям вече праща своите дипломати по посолствата си. Някой ще плаче за Кадафи през 2012-а – може да е либиец, може да е американец. През 2011-а свърши една война, войната в Ирак, за която много хора смятат, че трябваше да продължи повече.
Много хора умряха през 2011-а, но светът ще запомни само Вацлав Хавел и Ким Чен-ир. Сълзи в двата края на планетата за двама, които, ако се познаваха, сигурно щяха да водят война помежду си. Хавел – с идеята си за демокрация на Изток, а Ким Чен-ир – с идеята си чучхе. Плач за Променящия човек от Обществото на надеждата и плач за Константния човек от Вечното семейство. Хората избират сами за кого да плачат. По принцип плачат за Иисус, но често го подменят с политически идиоти.
Комунизмът е процес на исусизация на сатрапи
Свещената фамилия като Мария и Йосиф и свещената фамилия като в Северна Корея.
Ако трябва да обединим 2011-а по света и у нас, песимистите ще кажат, че можеше и без нея, а оптимистите ще кажат, че без лошата 2011-а нямаше да я има още по трудната 2012-а. А ракиените скептици – едно философско течение, познато само у нас, ще ви напомни, че и през 2011-а българите изтриха с гумичка от националното си тяло още един град като население. Демографията е истинската криза, не кризата с пенсиите и заплатите. Модерният човек е българин, сляп за семето си. А същата ракиена философия продължава да проповядва кое е важно и кое не: „Важното е мене да ме има, какво като всички изчезваме?!“ Това беше 2011-а.
Мартин Карбовски, в. „Стандрат“



Споделете текущата публикация:

Коментирай


Warning: Undefined variable $user_ID in /home/vnews/public_html/wp-content/themes/vnews-v5amp/comments.php on line 76





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Неделя ще ни зарадва с предимно слънчево време и приятни за сезона температури, които на места ще достигнат 18 градуса. Хубавото време обаче няма да се задържи дълго. Още вечерта в […]

 

На 21 ноември Българската православна църква отбелязва празника Въведение Богородично, известен още като Ден на християнското семейство и православната младеж.

Според преданието […]

 

Започва изплащането на коледните добавки за най-уязвимите българи. От днес, 20 ноември, по банковите сметки на правоимащите ще бъдат превеждани по […]

 
 

към началото