Меритокрация означава общество, което възнаграждава способните, талантливите, инициативните, образованите. Успех, влияние и положение се постига не по произход, социални привилегии и с връзки. С други думи, кариерата на детето не зависи много от семейството и квартала, в който се е родило.
Някои го наричат “равен шанс в живота”, други – “американската мечта”
Излезе класация на 132 държави в света, която измерва къде тази мечта е реална и къде – не. Тя е на американския Институт Archbridge и се нарича изследване на социалната мобилност по света.
Уви, и в нея България е последна сред държавите в ЕС. Класирана е на 49-а позиция, точно преди Молдова. И след Гърция и Румъния, дори след Албания.
Най-лесна е “американската мечта” в Швейцария, а самите САЩ са на 4-а позиция. Сред 48-те държави, които предлагат по-добри условия за равен шанс в живота, са и такива като Коста Рика, Ямайка, Обединени арабски емирства.
На дъното на класацията са Централноафриканската република, Конго и Никарагуа.
Но къде са слабостите на България? Може да проследим в индикаторите на проучването, групирани в 3 стълба, които, обяснени от авторите на индекса, са следните.
1. Предприемачество и растеж, тъй като заетостта и възможностите за бизнес са най-прекият начин, по който голям брой хора могат да се изкачат по стъпалата на доходното разпределение.
2. Институции и върховенство на правото, защото честната и справедлива институционална среда е предпоставка за това всички да имат равен шанс за успех.
3. Образование и гражданско общество, тъй като образованието е основен фактор за кариерно израстване, а силното гражданско общество е предпоставка за по-здрави връзки между отделните индивиди и създава повече възможности за растеж чрез партньорство.
България е малко по-напред в категорията “Предприемачество и растеж” (45-о място от 132), но надолу я дърпат “Институции и върховенство на правото” (57-о място) и “Образование и гражданско общество” (52-о място). Най-силните страни са участието на жените в гражданското общество (6-о място в света), както и структурата на гражданското общество (с повече на брой малки организации вместо с доминация на няколко големи). Благоприятни фактори, увеличаващи икономическата свобода и съответно социалната мобилност, са много доброто
22-о място на България
по ниски данъци, 23-ото по ниски мита и 31-ото по сила на правото на собственост. Но пък по участие в доброволчески дейности сме 118-и от 132 държави. Нисък е делът на хората, които в анкета казват, че са помогнали на непознат в последния месец (107-о място).
Това са признаци, че обществото не е солидарно, което ограничава мобилността на най-уязвимите.
Зле сме и по критериите отчетност на магистратите и корупция на магистратите. Регулаторната тежест върху бизнеса и държавното участие в икономиката са много високи (съответно 88-о и 81-о място). Има интересно противоречие при правата на собственост – те са силни на хартия, което тласка България нагоре в цялостната класация, но са слабо защитени на практика (82-о място).
Противоречия
Интересно е, че докато това проучване е било пред завършване, много европейски страни бяха разтърсени от младежки протести – Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия. И общото между тях според мнозина анализатори е гневът на поколението Z, че поскъпващият живот (конкретно цената на наемите в Испания) ги лишава от перспективи да имат стандарта и социалната защита на поколението на родителите си. С други думи, заплашена е социалната им мобилност.
Всички тези страни обаче са класирани сред първите 30 по социална мобилност.
Доброто образование е основен фактор за кариерното израстване на младите хора.
Споделете текущата публикация:
