Израел гласува днес на парламентарни избори, които могат да сложат край на дългогодишното управление на Бенямин Нетаняху. Около 7,3 милиона избиратели са призовани до урните в първия национален вот след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Изборите се възприемат като своеобразен референдум за премиера и неговата политика на фона на войната в Газа, напрежението с Иран и дълбокото разделение в израелското общество. Последните социологически проучвания показват оспорвана надпревара между управляващите и опозицията, без сигурно мнозинство за нито един от двата лагера, съобщават Ройтерс и Франс прес.
Нетаняху се бори за политическото си бъдеще
На 77 години Бенямин Нетаняху, който е управлявал Израел общо около 19 години, се стреми да запази властта въпреки критиките за пропуските в сигурността, позволили атаките на 7 октомври. Премиерът разчита на подкрепата на десните и крайнодесните партии, като представя военните действия срещу „Хамас“ в Газа и „Хизбула“ в Ливан като доказателство за способността си да защитава страната.
Особено място в кампанията му заема Иран. Нетаняху обеща при нов мандат да „довърши работата“ срещу Техеран, а последните му изявления засилиха опасенията от нова ескалация на регионалния конфликт. Израелският премиер получи подкрепата на американския президент Доналд Тръмп, който също призова избирателите да му дадат възможност да продължи започнатото срещу Иран.
Крайнодесните министри Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич също заложиха на твърда линия спрямо палестинците. Техните предложения за изселване на палестинско население от Газа и окупирания Западен бряг предизвикват сериозни международни критики. В същото време Израел е под натиск заради продължаващото насилие на Западния бряг и разширяването на еврейските селища.
Бивш генерал повежда битката срещу премиера
Основният съперник на Нетаняху е центристът Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия и лидер на партията „Яшар“. Той проведе по-сдържана кампания, обещавайки да обедини отново израелското общество и да възстанови доверието в държавните институции.
Около Айзенкот се обединиха влиятелни политици, сред които бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид, както и Авигдор Либерман и Яир Голан. Опозиционният лагер настоява за създаване на независима разследваща комисия, която да установи отговорността за пропуските, довели до трагедията на 7 октомври. Критиците на Нетаняху поставят и въпроса за независимостта на съдебната система на фона на продължаващия процес срещу премиера по обвинения в корупция.
Според последните социологически проучвания силите на двата лагера са близки, но нито един от тях не разполага с гарантирана подкрепа от необходимите 61 депутати в 120-местния Кнесет. Това създава предпоставки за продължителни коалиционни преговори след изборите.
Обществото е разделено, очаква се висока активност
Напрежението сред избирателите е осезаемо. „Това са едни от най-важните избори в историята на Израел“, казва 58-годишната Уриел Брандлер от Йерусалим, която работи в сферата на недвижимите имоти. Тя признава, че е силно притеснена, но се надява на промяна към по-добро.
Съвсем различно мнение има 85-годишната пенсионерка Зипора Бенет, също от Йерусалим. Тя възнамерява да подкрепи Нетаняху, защото според нея премиерът не се страхува да поема инициативата и се ползва с подкрепата на американското правителство.
39-годишният Ор Хорнинг, който работи в технологичния сектор в Тел Авив, иска страната да обърне страницата на войните, терористичните атаки и травмите от последните години. „Заслужаваме да имаме страна, която не е мразена от целия свят и която се грижи за своите граждани. В момента това не е така“, заявява той.
Израелските медии очакват висока избирателна активност. Десетки хиляди граждани, живеещи в чужбина, са се завърнали специално за вота, тъй като повечето не могат да гласуват дистанционно. Особено важна ще бъде активността на арабското малцинство, което представлява около една пета от населението и сред което недоволството от политиката на правителството е силно.
Първите прогнози още тази вечер
Избирателните секции отварят в 7 часа и ще затворят в 22 часа местно и българско време. Веднага след края на гласуването основните телевизионни канали ще публикуват първите прогнозни резултати от екзитполовете. Официалното преброяване ще продължи през следващите дни, като окончателният резултат трябва да бъде представен до края на седмицата.
При липса на ясно парламентарно мнозинство президентът Ицхак Херцог ще проведе консултации с партиите, преди да възложи съставянето на правителство. Кандидатът за премиер ще трябва да осигури подкрепата на най-малко 61 депутати, а сложните отношения между отделните политически сили могат да направят преговорите продължителни.
Споделете текущата публикация:
