Какво ще държи човечеството напрегнато през следващите 75 години? Ядрена война, биологично оръжие, създадено с помощта на изкуствен интелект, изменението на климата – или може би високо кръвно налягане, алкохол и затлъстяване?
Това беше темата на подробен доклад за риска, представен от Комисията „Ланцет“ за глобалните заплахи за здравето през 21-ви век на Световната здравна среща на върха в Берлин. В него 35 експерти идентифицираха 17 заплахи за глобалното здраве – от катастрофи, унищожаващи цивилизацията, до коварни епидемии, пише Welt.
Най-драматичните открития се отнасят до два сценария, които комисията счита за екзистенциални: злонамереното използване на изкуствен интелект – например за разработване на биологични оръжия – и ядрен конфликт. Последният може да освободи достатъчно частици в атмосферата, за да блокира слънчевата светлина и да предизвика глад. Биологичните оръжия, задвижвани от изкуствен интелект, от своя страна биха могли да се окажат неконтролируеми.
Въпреки че вероятността и за двата сценария е ниска, тяхното случване има потенциал да унищожи човечеството до 2100 г. В съпътстваща редакционна статия в медицинското списание The Lancet това е формулирано по необичайно драстичен начин: мащабът на щетите би донесъл апокалипсис на човечеството. Подобен език в медицинската литература е изключителен – и пресметнат. Комисията иска да разтърси вземащите решения.
За да направят различните заплахи сравними, изследователите са използвали години живот, коригирани с инвалидност, или DALY: единица, която измерва колко години добро здраве са загубени поради заболяване или преждевременна смърт. В списъка са включени само рискове, които струват особено голям брой здравословни години живот, но за които съществуват и реалистични решения.
Освен екстремните сценарии, големите катастрофални заплахи, всяка от които ще доведе до загуба на повече от един милиард години здравословен живот до 2100 г., включват: замърсяване на въздуха, устойчиви на антибиотици микроби, недохранване на децата, изменение на климата, конвенционални войни, намаляваща помощ за развитие, злоупотреба с алкохол, високо кръвно налягане, неравенство в доходите, липса на образование, пандемии, затлъстяване, лошо психично здраве, тютюнопушене и нездравословно стареене.
Особено поразително е, че комисията изрично класифицира оттеглянето на богатите страни от финансиране на здравеопазването като катастрофален риск. САЩ и Обединеното кралство наскоро драстично намалиха разходите си. Според доклада, сривът на финансирането на здравеопазването може да доведе до загуба на до 1,5 милиарда здравословни години живот до 2100 г. – почти 70 процента от тях в Субсахарска Африка.
В страните с ниски доходи продължителността на здравословния живот се намалява главно поради липса на образование, инфекциозни заболявания и хранителни дефицити. В по-богатите страни преобладават незаразните заболявания и рисковите фактори: затлъстяване, психични заболявания, консумация на алкохол и употреба на тютюн. Това, което на пръв поглед изглежда като проблем с начина на живот, се оказва обществена заплаха с огромен брой загубени години живот.
Авторите пишат, че пандемията от COVID-19, ескалиращите конфликти и възходът на мощни модели с изкуствен интелект показват колко бързо може да се срине стабилността. Правителствата трябва да мислят дългосрочно и да минимизират рисковете – вместо да действат само по време на криза.
Кристофър Мъри, съпредседател на комисията, заяви пред „Гардиън“: „Първоначално смятахме, че има три основни заплахи – конфликти, климат, пандемии. Всъщност има много повече и правителствата трябва сериозно да инвестират в предвиждане, превенция и готовност.“
Споделете текущата публикация:
