Сериозно предупреждение за българската икономика отправи Международният валутен фонд (МВФ), който едновременно понижи прогнозата си за растежа и рязко повиши очакванията за инфлацията. Според новия доклад „Световни икономически перспективи“ икономиката на България ще нарасне с едва 2,6% вместо очакваните през пролетта 2,8%, докато средногодишната инфлация ще достигне 4,9% при предишна оценка от 3,8%. Още по-тревожна е прогнозата за дефицита по текущата сметка, който според Фонда ще бъде два пъти по-голям от първоначално очакваното. Новите числа очертават трудна икономическа картина в момент, когато правителството подготвя бюджета за 2027 година, а високите цени продължават да оказват натиск върху доходите на домакинствата.
Инфлацията остава висока и догодина
Една от най-неприятните констатации в новия доклад е, че поскъпването на живота ще остане сериозен проблем и през следващата година.
МВФ вече прогнозира средногодишна инфлация от 4,8% през 2027 година. Това е значително увеличение спрямо априлските очаквания за 3,7%.
Така Фондът предвижда два последователни периода с инфлация, близка до 5%, което означава продължаващо повишаване на общото ценово равнище, а не връщане към предишните цени.
За българските домакинства това е особено чувствителна перспектива. Дори при увеличение на заплатите реалната покупателна способност ще зависи от това дали доходите успяват да изпреварят поскъпването на стоките и услугите.
МВФ и финансовото министерство с различни очаквания
Новата прогноза на международната институция влиза в осезаемо противоречие с оптимизма на Министерството на финансите.
В есенната си макроикономическа прогноза ведомството повиши очакванията за растежа на българската икономика през настоящата година до 3%, като се позова на по-добри от предвидените резултати през първото полугодие.
МВФ обаче смята, че растежът ще бъде с 0,4 процентни пункта по-нисък.
За 2027 година картината е малко по-различна. Международният фонд повишава прогнозата си за икономическия растеж от 2,5 на 2,7%, докато финансовото министерство запазва своите очаквания на 2,5%.
Разминаване има и при инфлацията. Министерството прогнозира 4,8% през настоящата и 4% през следващата година, но тези стойности са измерени чрез хармонизирания индекс на потребителските цени. МВФ използва националния индекс на потребителските цени, поради което числата не са напълно съпоставими.
Дефицитът по текущата сметка скача до 8%
Най-рязката отрицателна промяна в оценките на МВФ е свързана с външноикономическия баланс на България.
През април Фондът очакваше дефицитът по текущата сметка да достигне 4% от брутния вътрешен продукт. Сега прогнозата вече е за 8%.
Този показател отчита разликата между постъпленията от външния свят и плащанията към него по линия на стоки, услуги, доходи и текущи трансфери.
Увеличаването на дефицита означава, че според прогнозата разходите на българската икономика към останалия свят ще надвишават значително постъпленията й. Това може да повиши зависимостта от външно финансиране, особено ако дисбалансът се задържи продължително.
Важно е да се уточни, че става дума за дефицит по текущата сметка, а не за бюджетния дефицит на държавата. Двата показателя измерват различни икономически процеси.
За 2027 година МВФ също предвижда сериозно влошаване спрямо пролетните си очаквания – дефицит от 6,6% от БВП вместо прогнозирани преди това 3,2%.
България расте по-бързо от еврозоната, но плаща по-висока цена
Въпреки ревизираните оценки България запазва едно важно предимство – очаква се икономиката й да расте повече от два пъти по-бързо от средното за еврозоната.
За страните от валутния съюз МВФ прогнозира растеж от едва 1,1% през 2026 година и 1,2% през 2027 година.
Същевременно обаче инфлационният натиск у нас остава значително по-силен.
За еврозоната Фондът очаква инфлация от 3,1% през настоящата година и 2,8% през следващата.
По-бързото икономическо развитие на България следователно ще бъде съпроводено и от по-устойчиво повишаване на потребителските цени.
Румъния влиза в рецесия, Сърбия ускорява растежа
Още по-тревожна е новата прогноза за северната ни съседка.
МВФ вече очаква икономиката на Румъния да се свие с 0,5% през 2026 година, след като през пролетта прогнозираше растеж от 0,7%.
Инфлацията там се очаква да достигне 8,2%, а безработицата – 6,5%.
За разлика от Румъния, Сърбия получава значително по-благоприятна оценка. Очакванията за растежа на сръбската икономика са повишени от 2,8 на 3,3% през настоящата година и от 3,5 на 4% през следващата.
Фондът прогнозира и значително по-ниска инфлация в Сърбия – 3,1% вместо очакваните по-рано 5,2%.
За Гърция прогнозата за икономическия растеж остава сравнително слаба – 1,8% през тази и следващата година. Инфлационните очаквания обаче също са повишени – съответно до 4,2 и 3,6%.
Има и добра новина за България
Въпреки негативните сигнали за цените и външния баланс МВФ не очаква сътресения на българския пазар на труда.
Прогнозата за безработицата остава непроменена – 3,4% през настоящата година и 3,3% през 2027 година при 3,6% през миналата.
Това означава, че според Фонда икономическото забавяне няма да бъде съпроводено от съществено увеличаване на безработицата.
Какво означава новата прогноза за бюджета
Оценките на МВФ идват в особено важен момент за българските публични финанси.
Правителството подготвя бюджетната рамка за 2027 година на основата на своята макроикономическа прогноза, докато международните институции продължават да предупреждават за рисковете от високите енергийни цени и отслабването на икономическата активност.
Световната банка също очаква растеж от 2,6% през настоящата година, а Европейската банка за възстановяване и развитие прогнозира 2,7%.
Разликите между оценките не означават, че някоя от прогнозите непременно ще се сбъдне. Те обаче показват колко голяма остава несигурността около икономическото развитие на страната.
Особено важно ще бъде доколко заложените в бюджета приходи и разходи ще се окажат устойчиви при по-слаб растеж и продължаващ инфлационен натиск.
Споделете текущата публикация:
