Повече от хиляда години след смъртта си цар (997-1014 г.) Самуил се завръща у дома – в България, на чиято свобода и независимост той посвещава своя живот.
Тленните останки на един от най-прочутите средновековни владетели на България ще бъдат предадени на българската държава на 3 октомври, на официална церемония в Музея на византийската култура в Солун, в присъствието на министър-председателя Румен Радев и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, съобщиха от Министерския съвет.
България ще посрещне тленните останки на своя цар с държавна церемония на площад „Княз Александър I“ в София същия ден.
След навлизане в българското въздушно пространство, военно-транспортният самолет „Спартан“, пренасящ тленните останки на цар Самуил, ще бъде прехванат и ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. Формацията ще прелети над площад „Княз Александър I“ около 12.30 ч. Изтребителите повторно ще прелетят над площада след кацането на транспортния самолет „Спартан“.
От летище „Васил Левски“ – София до площад „Княз Александър I“ тленните останки на цар Самуил ще бъдат пренесени от Българската армия.
В рамките на държавната церемония „България посреща цар Самуил“ министър-председателят Румен Радев ще произнесе слово. При изпълнението на химна на България ще отекнат 21 артилерийски салюта.
Церемонията ще продължи с шествие до църквата „Света София“, където гражданите ще имат възможност да отдадат почит пред тленните останки на цар Самуил и ще бъде отслужен трисагий.
В замяна на тленните останки на цар Самуил България ще даде на Гърция 53 ценни предмета, най-вече църковна утвар, разказа директорката на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. По списък предметите са 48, но някои от тях са многосъставни.Тя обясни, че в момента предметите не могат да бъдат показвани, защото с Гърция е подписан меморандум за конфиденциалност. На въпрос на „24 часа“ от гръцкото културно министерство изтъкнаха същата причина.Част от ценностите са мощехранителници. През годините обаче от тях са извадени мощите, дадени са на различни манастири и сега се връщат само красивите им кутии. Най-ценната е сребърно-позлатената мощехранителница/реликварий от манастира „Панагия Икосифиниса“ (известен и като Кушнишки манастир) край Драма. Тя е изработена от сребро и злато с висока проба, а надписът посочва, че е завършена от йеромонах Серафим на 25 март 1821 г. Още през 2015 г. НИМ съобщи, че е част от т.нар. секретен фонд, в който са попаднали ценности, пренесени от Северна Гърция през 1917 г.
Споделете текущата публикация:
