Държавата дава над 3 млрд. евро за около 70 вида социални услуги и помощи, но всеки трети българин продължава да живее в риск от бедност.
По-притеснителното е, че сумата се вдига с всяка година, но ефектът не се усеща от хората. За това има няколко причини.
Първата е, че в момента социалните помощи и услуги са разпокъсани между 8 закона – кандидатства се често отделно за различните видове помощ. Така
всички помощи са на парче
и често липсва информационна система за проследяване на нуждите и резултатите на хората, пише в разработката си в. „24 часа“. От години експертите говорят за кодифициране на тези закони. Правителството на Румен Радев заложи в управленската си програма създаването на кодекс за социална подкрепа. В Министерския съвет днес се събират вицепремиерът Гълъб Донев, социалната министръка Наталия Ефремова, които заедно с Икономическия и социалния съвет и различни експерти ще обсъдят какъв да бъде обхватът му, кои нормативни актове могат да бъдат обединени и как да се постигне по-добра социална подкрепа.
Ако погледем социалните услуги, ще видим, че у нас има 28 официални вида – асистентска подкрепа, дневни центрове, терапия и рехабилитация, резидентни домове и подслон.
Над 2220 са действащи заведения и центрове
в общо над 730 общини и частни организации.
Фокусът е насочен главно към асистентската подкрепа – над 43,7 хил. места, терапията и рехабилитацията – 16,4 хил. места, и дневните грижи. По-тежките резидентни услуги за настаняване заемат по-малък, но специфичен дял. В пътната карта са заложени над 166 881 потребители.
Отделно има поне 17 вида семейни помощи за деца, целевите помощи за отопление, месечните плащания за хора с увреждания, личната помощ и европейските оперативни програми, социални пенсии за старост и така общият брой на отделните плащания и услуги надхвърля 70.
Всъщност през последните години
разходите за социални услуги са се вдигнали почти 5 пъти
Преди приемането на Закона за социалните услуги (ЗСУ) те са нараствали с умерен темп от 11,9% годишно. След влизането на закона в сила през юли 2020 г. годишният ръст се ускорява почти тройно – до 29,8% средногодишно. Така бюджетът за социални услуги скача от 229,9 млн. лв. през 2018-а до 1 059,7 млн. лв. през 2025 г. За целия осемгодишен период общо са платени 4,391 млрд. лв. (2,24 млн. евро), показва анализ на ИСС.
За разлика от социалните помощи, социалните услуги не са директни парични преводи към хората. Те са персонална специализирана грижа -заплати за лични асистенти, социални работници, рехабилитатори, психологическа подкрепа, както и издръжка на самите дневни центрове и заведения за настаняване.
Държавата превежда 100% от определения бюджет за разкрити бройки, независимо дали те са реално заети от хора. За 8 г.
за незаети места са платени 393,3 млн. лв. (201 млн. евро).
В домовете и дневните центрове за лица с физически увреждания и сетивни нарушения заетостта пада под 80%, а държавата продължава да плаща пълни стандарти за празни легла. В същото време при домовете за лица с психични разстройства, деменция и умствена изостаналост има 100% заетост и дълги списъци с чакащи, пише още в анализа на ИСС.
За да не губят бюджет от празни бройки, някои доставчици си запълват местата с хора, които не съответстват на профила на услугата.
Към 2024 г. в общинските бюджети са натрупани над 200 млн. лв. неусвоени средства. Причината не е липса на нужда от ремонти или материали, а че общините нямат административен и експертен капацитет да подготвят обществени поръчки и да изпълнят инвестиционни проекти. Така десетки милиони стоят блокирани по сметки, докато в отделни заведения разходите за заплати изяждат до 95% от целия бюджет, оставяйки сградите в лошо битово състояние, разказват още експертите.
Недостига и персонал. В пътната карта е разписано, че трябват 78 767 специалисти, но назначените са наполовина – 31 560 души. Причините са ниско заплащане, емоционално прегаряне и националната политика.
В домовете за стари хора обаче животът на над 5700 души вече е подобрен – имат приветливи стаи и удобства. Всички над 80 дома в страната бяха ремонтирани по плана за възстановяване за над 380 млн. евро. Около 1500 пък са местата в домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Още 10 хил. има в частните домове. Според статистиката на опашка чакат хиляди, но тя не е съвсем точна, защото не отчита централизирано.
Друг голям проблем са помощите, отпускани за хората с увреждания спрямо процентът им на неработоспособност. На година се издават около 270 хил. експертни решения на ТЕЛК, като значителна част от тях са свързани с хронични заболявания. Едно от най-големите пера е за финансовата подкрепа на над 750 хил. хора с увреждания. Самият ТЕЛК се явява ключ към помощи за над 1,36 млрд. евро.
Планираната от правителството реформа предвижда да се въведе експертиза на работоспособността – т.е. оценките са да за това какво можеш да правиш, а не какво не можеш. Това ще превърне хората от пасивни получатели на помощ в активни хора, които търсят работа. Тук обаче ще трябва да има и допълнителни мерки, за да бъдат те стимулирани.
246 хил. души получават безплатни годишни електронни винетки, а над 50 хил. са здравно осигурявани чрез месечни социални помощи по данните за 2025 г. Около 61 хил. души са осигурявани като полагащи грижи за хора с увреждания. Около 31,7 хил. семейства вземат месечна помощ за дете с трайно увреждане, като общият бюджет на тази помощ достига 117 млн. евро.
Броят на хората, които използват лична помощ, също расте. От 2019-а, когато е бил над 15 хил., до 2025 г. се вдига на над 94 хил., като бюджетните разходи се увеличават от около 9,6 млн. до близо 642 млн. евро.
Споделете текущата публикация:
