Провал на образователната система в България показват резултатите от международното изследване на грамотността PISA, което се провежда сред ученици на 15-16 години. Българските деветокласниците показват рекордно ниски резултати.
Изследването PISA оценява функционалната грамотност, тоест възможността на учениците да прилагат наученото в решаването на реални проблеми от ежедневието, като се фокусира върху три основни области – четене с разбиране, математика и природни науки. Едва 42% от българските ученици достигат поне второ ниво на умения по четене, при средно 69% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Тези ученици могат на базово ниво да откриват основната идея в текст със средна дължина, да намират информация по изрично зададени, макар понякога сложни критерии, както и да разсъждават върху целта и формата на текста. Това не означава, че учениците не могат да четат и да пишат, но не могат да правят анализ на текста, не могат да сравняват текстове и да откриват данни в тях, не могат да откриват фалшиви новини, коментира зам.-министърът на образованието Таня Панчева.
Делът на 15-годишните, които достигат минималното ниво на умения по четене, варира значително между различните образователни системи – от 93% в китайските провинции и градове до едва 4% в Руанда. В България само 1% от учениците достигат пето или по-високо ниво по четене, при средно 6% за страните от ОИСР.
В България 43% от учениците достигат поне второ ниво на умения по математика, при средно 65% за страните от ОИСР. На това базово ниво учениците могат да разпознават и да интерпретират как една проста житейска ситуация може да бъде представена математически. Например – да сравнят общото разстояние по два различни маршрута или да преизчислят цена в друга валута. Сред причините за това е, че се преподава абстрактно, без реално приложение на математиката, коментира зам.-министърът на образованието Панчева.
Най-висок дял на учениците с резултати на ниво 5 или 6 по математика е отчетен в седем азиатски държави и образователни системи: китайските провинции и градове Пекин-Шанхай-Дзянсу-Джъдзян – 54%, Сингапур – 37%, Тайван – 32%, Макао – 29%, Южна Корея – 23%, Япония – 22% и Хонконг – 21%. Учениците, които достигат най-високите нива, могат да представят сложни ситуации чрез математически модели, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаването на различни задачи.
Около 53% от българските ученици са достигнали поне ниво 2 по природни науки, при средно 74% за страните от ОИСР. Това означава, че поне на базово ниво могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления. За сравнение, над 85% от учениците в най-силните образователни системи – Китай, Макао, Сингапур, Естония, Япония, Тайван и Южна Корея, достигат това или по-високо ниво.
Изследването се провежда на всеки три години от ОИСР. В PISA 2025 участват ученици от 91 държави. Българските резултати по четене и математика са на най-ниското си равнище, откакто страната ни участва в изследването. По четене средният резултат е 387 точки, което е спад с 17 точки от 2022 г. (средният резултат по четене за ОИСР е 461 т.). По математика средно учениците ни са постигнали 405 точки, или 12 т. по-ниско спрямо последното изследване (463 т. средно за ОИСР). По природни науки представянето на учениците ни остава на същото слабо ниво – 421 точки, при средно ниво за ОИСР 482 т.
Най-добре представилата се държава в изследването е Китай чрез участващите четири региона Пекин-Шанхай-Дзянсу-Джъдзян. Първите шест места в класацията са от азиатски държави, а България е на около 60-то място в различните сфери на познанието. В Европа най-добре се представя Естония, Следвана от Ирландия и Полша.
Споделете текущата публикация:
