твоята гледна точка
Побитите камъни – човешко дело, не природен феномен?
Автор: Дияна Желева, снимка: Интернет, добавено на 02.09.2010 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

Побити камъни са дело на човешкия ум и труд. Сензационната теория е загатвата в книгата на Георги Велев – „Непрочетената Илиада“, която излезе наскоро. Бившият служител на „София прес“ и заместник на покойния проф. Тончо Жечев е категоричен, че в уникалната каменна гора, разположена на 18 км от Варна има тераси и спирали, които директно доказват прякото участие на човешка ръка в оформянето на комплекса.
„Твърдя, че Побити камъни са човешно творение и имам доказателства за това“, каза по телефона от София за vnews.bg Георги Велев.
До дни действащият преподавател по литература обеща да предостави на vnews.bg аргументите, които е събрал в полза на хипотезата за човешко участие във формирането на каменния ансамбъл край Варна. Той вече е направил и първите си опити да информира кметските власти в съседните на Побити камъни общини за откритието си.
До приключване на спора по темата, във всички енциклопедични справки и туристически пътеводители Побити камъни продължават да съществуват като уникални скални образувания и Еоценски мехурчести рифове.
Много хипотези за произхода им
За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи — за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряване на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 са обявени за природна забележителност.
Каменната гора е уникален природен феномен по-известен като „Побитите камъни“, име напълно отговарящо на действителността. Това е завладяващ ансамбъл от каменни колони високи до 10 m, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове разпилени по целия комплекс. Съвременните познания сочат, че тези пясъчни структури най-вероятно са формирани около естествени газови извори вследствие на „слепване“ на отделните песъчинки чрез карбонатен цимент – продукт от микробиалното окисление на газ метан и са известни на науката като „мехурчести рифове“. Циментацията е станала в морски седименти преди около 50 милиона години и благодарение на ерозионите процеси и вертикалните движения на земната кора сега този феномен е изложен пред нашия поглед на земната повърхност. Впечатляващият ландшафт на „Побитите камъни“ се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития с обща площ над 7 кв. кm линейно разположени в пояс ориентиран в посока север-юг, широк около 3-4 km и дълъг над 8 km. Зоната се разпростира на около 18-20 km западно от гр. Варна, започвайки няколко километра южно от гр. Белослав, на север около самия град, близо до завода за соди и с. Страшимирово и пресичайки шосе Е70 и автомагистрала Хемус завършва около селата Слънчево и Баново.
„Побитите камъни“ са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през
1829 г. и от тогава са предмет на непрекъснато внимание, изследване и дискусия. Тези уникални каменни комплекси, не само за България, но и в света са обявени за национална природна забележителност през 1938 г. и в момента се лобира да бъдат включени от ЮНЕСКО в световната листа на геоложките феномени. Каменните постройки на „Побитите камъни“ са с пръстеновиден строеж и се състоят от карбонатно циментирани пясъчници с долно еоценска възраст, като са вместени в същите седименти от които са изградени. Освен формите изложени на земната повърхност те са развити в още две до три погребани нива с обща мощност до 30 m (всичките четири нива могат да се наблюдават едновременно в разкритията „Кариерата“ и „Канарата“). Повечето от колоните на всяко ниво растат върху варовиков слой или отделни лещи и завършват под следващите такива.
От векове Природата извайва каменните структури на „Побитите камъни“ за да ги превърне във впечатляващи скулптури – хора, животни, чудовища, митични същества … „Каменните стражи“, „Камилата“, „Трона“, „Каменната гора“ са имената само на част от тези природни пластики.
Най-известното разкритие, т.н. „Дикилиташка група“ е най-импозантна и в най-добра степен на съхранение. Намира се на около 18 km западно от гр. Варна и е лесно достъпна по шосе Е70 което пресича областта в северната и част и е обект на организиран туризъм. Комплекса се състои от над 300 различни по големина колони разположени в основното разкритие (ивица с размери 850х120 m) и около 50 структури в по малко петно на юг. Някой от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуван колосални скулптурни групи.
„Страшимировската група“ – Разположена е на юг от основната група до с. Страшимирово и е съставена от четири близки едно до друго разкрития с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечениконуса са слепени за основите си, като някой от тях достигат до 9 m в диаметър.
Групите „Слънчево“ и „Баново“ са разположени в околностите на селата кръстници и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 m, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще срещните и други.
Групите „Кариерата“ и „Канарата“ включват няколко естествени и антропогенни разкрития които са най – представителни за разглеждане и изучаване на каменните структури в дълбочина. Те привличат вниманието на учените от началото на 1970те години, когато са били действащи кариери за добив на кварцов пясък, днес изоставени и достъпни за всеки любопитко. Тук, във вертикални разрези с височина над 25 m могат едновременно да се наблюдават всичките четири нива на развитие на феномена „Побитите камъни“ с цялото разнообразие от форми.
Останалите групи са разположени около и на юг от гр. Белослав.
В информацията са ползвани данни от Уикипедия и публикация, в която са ползвани текстове от избрани литературни източници:
Начев, Ив., П. Мандев, С. Желев, 1986. Побитите камъни – водораслови биохерми. Списание на Бъл. Геол. Дружество , 47:1-13 (съдържа пална библиографска справка по проблема до 1985).
Jansen, P., I. Aagaard, R. Burke Jr et al., 1992. „Bubbling reefs“; in the Kattegat: submarine landscapes of carbonate-cementad rocks support a diverse ecosystem at methane seeps. Mar. Ecology Progress Ser., 83: 103-102. Botz, R., V. Georgiev, P. Stoffers et al., 1993. Stable isotope study of carbonate-cementad rocks from the Pobitite Kamani area, north-eastern Bulgaria. Geol. Rundsch., 82: 663-666.

Walter, H., 1994. The stone forest near Varna, Bulgaria – Tertiary rock pillars of unknown origin. Z. Angew. Geol., 40(1): 50-55.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Бизнес

Курортният комплекс „Албена“ започна поетапното затваряне на хотелите. Причината е все по-намаляващият брой на туристите, след като чартърните полети бяха преустановени, […]

 
Властта

Варна има нужда от нова инфекциозна болница и сега е моментът въпросът да бъде поставен на дневен ред. Около това се […]

 
Здраве и красота

Дори незначителна липса на сън може съществено да повлияе на емоционалното състояние на човек, съобщава сайтът „Медикъл нюз тудей“, позовавайки се […]

 
Жълто

Британският певец и автор на песни Ед Шийран и съпругата му Чери Сийборн очакват първото си дете, съобщи Контактмюзик.

Според източник от […]

 
 

към началото