Четири формации ще имат евродепутати след изборите на 25 май, сочи проучване на „Медиана“, направено между 31 март и 5 април сред 1002 души.
Според данните БСП ще получи 21,9 на сто от гласовете, а основният опонент на социалистите – ГЕРБ, събира 19,6 на сто. Евродепутати ще имат още ДПС с 8,8 % от гласовете на вота и „България без цензура“ със 7 на сто.
Според проучването НФСБ би събрал 4 процента от гласовете, Реформаторският блок – 3,8%, АБВ – 3,7 % и „Атака“ – 2,5 %.
39 на сто от анкетираните са категорични, че ще гласуват на изборите за Европейски парламент, а други 33 % отговарят, че е по-вероятно да отидат до урните. 14 на сто заявяват, че е по-вероятно да не гласуват, а други 14 % са категорични, че със сигурност няма да гласуват на евровота.
“Затихването на страстите и липсата на предпочитана политическа алтернатива вероятно ще дадат отражение и върху избирателната активност на предстоящите евроизбори. Забелязва се известно охладняване и дистанцираност по отношение на тях – не са толкова важни, намалява категоричността на волята за гласуване”, коментира резултатите социологът Кольо Колев.
Той представи данни, според които по отношение на сегашното правителство преобладават скептичните и критичните оценки. За 33 на сто от анкетираните управлението на кабинета „Орешарски“ по-скоро им вдъхва доверие, а 49 на сто – по-скоро ги разочарова. Въпреки това обаче според оценката на анкетираните този кабинет е по-добър от предишния – 30 процента са на това мнение, а 25 на сто смятат, че правителството на Орешарски е по-лошо от това на Бойко Борисов, посочи Колев.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова остава политика с най-висок рейтинг – 48%. След нея е еврокомисарят Кристалина Георгиева с 46 процента и президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов – 45 на сто.
По данните на „Медиана“ в първата десетка са още Сергей Станишев – 38 процента, Пламен Орешарски – 37 на сто, Росен Плевнелиев – 33 %, Ивайло Калфин – 33%, Бойко Борисов – 31% , Мая Манолова – 30 % и Лютви Местан – 29%.
Що се отнася до кризата в Украйна, българското общество се консолидира около идеята „Западът е виновен, но и Русия не е съвсем права“, коментира Кольо Колев. „Доколкото има „по-права“ страна или „по-малко неправа“, предпочитанията са на руска страна”, отбеляза той.
На въпрос „Одобрявате ли, или не действията на ЕС и САЩ в събитията в Украйна?“, едва 6 на сто отговарят утвърдително. Всеки пети запитан – 20 %, отговаря с „донякъде“, 41 на сто – категорично не ги одобряват. Всеки трети пък – 33 процента, не може да даде преценка за случващото се.
Попитани дали одобряват, или не действията на Русия във връзка със събитията в Украйна, 17 процента отговарят с „да“, 21 на сто – донякъде, 33 процента – че не ги одобряват, а 29 на сто не могат да преценят.
24 процента от нашите сънародници оценяват като правилно това, че България не признава референдума в Крим, но 35 на сто смятат, че тази позиция не е правилна.
Споделете текущата публикация:
