Психиатричните болници в страната са почти празни, макар че по улиците на градовете и селата се скитат видимо психично болни. Никой не знае дали те си пият хапчетата редовно, от какво точно страдат и кога ще изпаднат в криза, с която да станат опасни както за себе си, така и за обществото.
У нас болничните легла за хората с психични отклонения са 4500, което прави 10% от всички легла в лечебните заведения в страната, заяви пред „Монитор“ д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Специализираната болница по психиатрия „Свети Иван Рилски” в Курило.
Тя посочи, че в лечебните заведения болните могат да бъдат лекувани до определен период според състоянието си. След изписването им оттам те се връщат у дома си и лекуващите лекари губят контакт с тях до следващия път, когато им ги докарат с линейка, придружена от полицейски автомобил.
Оказва се, че през деня, когато близките им са на работа, няма кой да наблюдава и следи болните и тяхното състояние, както и дали приемат медикаментите си.
„Никой не знае в кой момент, като влязат в метрото, тези хора ще решат да бутнат някоя жена под влака например, каза д-р Гълъбова. „Докарват ни ги във влошено състояние и започваме терапията отново до следващия път, като в параграф 22“, допълни тя.
Експертите сочат, че има нужда от дневни центрове в България, които да работят с психично болните, които са изписани от лудницата. Такива центрова обаче няма, независимо от препоръките на Европейската комисия.
„Ако това се беше случило, сега щяхме да имаме една европейска психиатрична помощ“, посочи д-р Гълъбова.
Единен регистър за хората с психични заболявания ще бъде създаден към есента. Той е част от програма на Министерството на здравеопазването, съобщиха оттам. Регистърът ще бъде изграден със средства по Норвежкия механизъм, от който нашата страна ще разполага с около 15 милиона лева за психично и репродуктивно здраве.Част от мерките, които ще се финансират по тази програма, ще бъде и изработването на такъв единен регистър, за който ще бъде създадена междуведомствена работна група, каза неотдавна министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева.Като изключително важен и необходим за проследяване на лечението и проведените терапии, както и на тяхната успеваемост за болните, определи необходимостта от такъв регистър националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова.Според нея обаче данните в него не бива да са достъпни за всички, а да могат да се гледат само от експерти и медици, отговорни за здравето на хората.Според директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова регистърът е необходим и за финансирането на психиатричната помощ като цяло. Сега не е ясно колко точно са хората, засегнати от тази категория заболявания, в каква степен на болестта са, от какво лечение се нуждаят и според това какви средства да бъдат прогнозирани в бюджетите за тяхната терапия. Като пример за полза от въпросния регистър директорката на болницата посочи единния раков регистър. Благодарение на него се знае всяка година колко са новооткритите случаи, как се лекуват диагностицираните, какви средства се изразходват за тях и каква е смъртността. В резултат средствата в онкологията са сравнително най-рационално планирани сред всички останали сектори в българското здравеопазване.
Споделете текущата публикация: