Преди 125 години парижани излизат на барикади срещу гигантската метална конструкция, която днес е символ на града. Населението протестира срещу “позорното петно”, което загрозява прекрасния град и неговия архитектурен стил, изграждан с векове. Писателят Ги дьо Мопасан дори демонстративно се изселва. По-късно се завръща и признава, че всеки ден посещава ресторанта на кулата, защото това е единственото място в Париж, откъдето не я вижда…
В понеделник Айфеловата кула отпразнува 125-ия си рожден ден. Повод да припомним някои малко (не)известни факти за Желязната лейни на Франция.
Построена на 31 март 1889 г., това е най-високата структура (300 м по това време), изградена с човешки труд в следващите 41 години до откриването на на Крайслер Билдинг (319 м) в Ню Йорк. На върха на кулата днес стърчат 120 антени и увеличават височината й до 324,8 м.
Общо 1665 стъпала водят до върха, но повечето посетители използват лифтовете, които на година изминават 103 000 км. Дистанцията се равнява на две обиколки и половина на Земята.
За оцеляването на Айфеловата кула помага изобретяването на телеграфа. Тя е трябвало да бъде разглобена 20 години след построяването, но тогава се оказва най-високият и удобен предавател в Париж и е “помилвана”.
Дори Хитлер не успява да срине символа на Париж. Когато градът попада в германски ръце през 1944 г., генерал Дитрих фон Холтиц отказва да изпълни заповедта на фюрера да разруши кулата заедно с цели квартали. След войната непокорният германски военен е удостоен с почетно рицарско звание на френския легион за куража да се опълчи на Хитлер.
Разликата във височината на кулата в различните сезони е около 15 см, тъй като през зимата стоманата намалява обема си от ниските температури.
Ако слънцето напече силно кулата от една страна, тя се накланя по същата причина.
Вятърът не създава сериозни проблеми, тъй като конструкцията е ветропропусклива, но все пак при силни бури кулата се разклаща и отклонението на върха стига до 15 см.
Знаете ли, че Айфеловата кула е женена? За страдащата от обектофилия американка Ерика Айфел. Фетишистката се врече във вярност на металния гигант и си смени фамилията.
Айфелово кафяво! Вече се произвежда и такъв цвят боя. А кулата се боядисва на всеки 7 години, за последно през 2010-а (за 21-ви път). Процедурата отнема 18 месеца, в които работници, вързани с 50 км въжета, нанасят върху желязото 60 тона боя.
Няколко пъти кулата е менила цвета си – червеникаво-кафяво, жълтеникаво-кафяво, кестеновокафяво. Върхът е по-тъмен, основите са по-светли и това я прави да изглежда по-голяма и по-красива.
Идеалът на китайците за красив дамски нос е с формата на Айфеловата кула и това е най-честата им поръчка към пластичните хирурзи.
Кулата разполага с най-високата ледена пързалка в Париж през зимата. Тогава кънки могат да се карат на първия етаж (57 м).
Отначало инженер Густав Айфел, който се е провалил с проекта си за канал в Панама, не е бил въодушевен от идеята за такава кула. По-голяма заслуга за нея имат помощниците му Емил Нужие и Морис Кеклен. Но Айфел пръв патентова проекта за арка, поръчана за световното изложение в Париж по случай 100-ата годишнина от Френската революция. Той печели заради бързото строителство.
Лесната технология позволява кулата да се издигне за 2 години, 2 месеца и 5 дни. Имената на хората със заслуги към строителството са гравирани в основите. Друг от символите на Париж – катедралата “Нотр Дам”, е строен 180 години по-дълго.
Ето какви материали са използвани – 18 038 метални детайла и 2,5 милиона нита. Нито една от частите не тежи повече от 3 тона и затова лесно се вдигат нависоко. Кулата тежи 7000 тона. Изглежда много, но не е. Ако се смали пропорционално до 30 см, ще тежи само 8 грама.
Твърди се, че 250 милиона души са се качили на кулата от нейното създаване. Това е най-високата забележителност в Европа и най-посещаваният с архитектурен паметник с платен вход в света (над 7 млн. туристи годишно). Кулата дава хляб на 600 души персонал и е отворена 365 дни в годината с работно време 9,30-23,45 ч през зимата и 9,00-0,45 ч през лятото. Качването до най-високото трето ниво струва 15 евро.
Ако се вярва на едно икономическо изследване, стойността на Айфеловата кула днес е 435 милиарда евро и с това е най-скъпата забележителност в Европа. С голямо изоставане на второ място е колизеумът в Рим, който се оказва над 4 пъти “по-евтин” и е оценен на 91 милиарда евро.
Споделете текущата публикация:
