Изборният кодекс, който бе замислен като нормативен акт с дългосрочно действие, най-вероятно ще претърпи промени веднага след евроизборите. Това се разбра след консултации при президента Росен Плевнелиев за разпределението на местата в ЦИК, предшествали Консултативния съвет за национална сигурност. Промените ще засегнат именно комисията. Разпределението на квотите скара политическите сили, а липсата на време за корекции ги принуди да постигнат съгласие за отлагане на споровете след 25 май.
Лидерът на ДПС Лютви Местан обяви в прав текст, че предстоят промени в кодекса, с които отпадналите от надпреварата за ЕП партии ще се разделят и с представителството си в централната комисия. Той обясни, че след евровота може да се окаже, че НДСВ вече няма представител в Европейския парламент, а „Синята коалиция“ и към този момент не съществува. Според него ще е парадокс, ако такива формации имат свое представителство в ЦИК. Местан смята, че законът трябва да уреди постоянен състав на ЦИК и да има последваща разпоредба, която да гласи, че този състав ще се попълва от политическите сили с евродепутати.
За промени в кодекса се изказа и председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. Според него зам.-шефът на НС Мая Манолова е направила кодекса само за тези избори и текстовете му ще се окажат неприложими при друго съотношение на силите в парламента след нови избори, когато и да са те. „Трябва да си променят закона, иначе ще им се смеят в Брюксел“, отсече Борисов. Той намекна и за увеличаване на членовете на ЦИК.
Сегашната ситуация в комисията обаче ще се запази до евровота. В момента ЦИК има само 18 членове, тъй като БСП, ДПС и „Атака“ отказаха да подкрепят кандидатурата на ГЕРБ за зам.-шеф. Така трите партии противодействаха на президента Росен Плевнелиев, който назначи членовете на комисията, като даде един мандат повече на ГЕРБ за сметка на ДПС. Управляващите заявиха, че президентът трябва да промени указа си. Това обаче трудно ще се случи. „Избраните вече членове на ЦИК са придобили статут, който няма как лесно да бъде променен“, коментира пред „Сега“ конституционалистът Димитър Гочев. Освен това вече няма и достатъчно време за поправки, тъй като ЦИК заработи. Според текстовете в Изборния кодекс до няколко дни например комисията трябва да определи условията и реда за образуване на избирателни секции в чужбина.
След скандала със съставянето на ЦИК идва битката на партиите и за районните избирателни комисии (РИК). Опасенията на опозицията са, че в хода на преговорите ситуацията от централната комисия ще се мултиплицира в РИК, тъй като в Изборния кодекс е записано, че при назначаването на членовете „се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции“. Кодексът не дава подробности как се пресмята това съотношение.
До 30 март областните управители, при които се водят консултациите, трябва да предоставят предложения за състава на съответните районни комисии. Ако партиите не постигнат съгласие, последната дума е на ЦИК. За първи път с новия Изборен кодекс тези консултации ще бъдат публични, а в тях могат да участват и извънпарламентарни партии. Областните управители трябва най-малко три дни по-рано да оповестят часа и мястото на разговорите. Членовете и ръководствата трябва да бъдат назначени не по-късно от 50 дни преди изборния ден, т.е. до 5 април.
ЦИК реши, че ако партии и коалиции не предоставят за обсъждане достатъчно номинации или пък броят им е по-малко от местата, те се разпределят на останалите участници в преговорите чрез жребий. По традиция досега управляващите почти изцяло доминират в ръководствата на РИК-овете.
Споделете текущата публикация:
