Държавата ще плаща в реален размер здравните вноски на всички групи хора, които осигурява. Това ще стане до 2020 г., пише в 3-годишния план за действие по програмата за развитие на „България 2020“. Планът е за 2014-2016 г.
За мярката от години настояват лекарският съюз и пациентските организации, тъй като така в бюджета на здравната каса ще влизат още 400 млн. лв. годишно. Сега държавата плаща за децата половин здравна вноска, а от години превежда на НЗОК една и съща сума за държавната администрация, военните, полицаите, съдиите и др., независимо че доходите им се повишават.
В плана за пореден път се посочва, че клиничните пътеки ще бъдат заменени от диагностично-свързаните групи – ДСГ. При тях приетите в болница се лекуват не само за основното заболяване, но и за придружаващите. Здравният министър Таня Андреева е казвала, че те ще са факт до 2017 г., а в плана е записан максимален срок до 2020 г.
Включена е и важна мярка за подмяната на апаратурата в диализните центрове. За целта до 2020 г. ще са нужни 50 млн. лв., които ще дойдат от бюджета на здравното министерство.
Сред приоритетите на земеделското министерство, записани в плана, е възстановяване на съоръженията за напояване. Предвижда се до 1 март догодина да се направи инвентаризация на хидромелиоративния фонд. Тя ще струва на хазната 2 млн. лв. Съоръженията за напояване ще се възстановяват по новата Програма за развитие на селските райони. От нея ще се осигурят и пари за хуманно отношение към свине и птици.
От документа става ясно още, че ще започне подготовка за концесия на жп гарите София и Подуяне. Такива са плановете и за пристанищния терминал в Силистра, и за част от пристанището в Русе. До 2016 г. ще се прави обосновка на концесиите. Ще продължи и подготовката за концесия на жп гарата във Варна, на летищата в София, Пловдив и Балчик.
Планира се БДЖ да продаде неоперативните си активи като почивни станции. Пазарната цена на ненужните имоти е около135 млн. лв. Предвижда се и ежегодно да се прави график за оптимизация на персонала в железниците чрез естественото текучество.
За част от мерките в плана не е посочено нужното финансиране или как ще бъде осигурено. За останалите се разчита основно на еврофондовете и по-малко на държавния бюджет.
Според документа, ако всички предвидени европейски и държавни пари се усвоят, това ще се отрази най-много на износа и на ръста на БВП. Средствата по плана ще осигурят 8,8% от увеличението на износа до 2016 г. и 4,2% от това на БВП. Отражението върху пазара на труда обаче ще е минимално. Безработицата би се свила с едва 0,1 процентни пункта, а ръстът на заетостта би бил с 0,2% по-голям.
Споделете текущата публикация:
