Пушенето години наред може да промени начина, по който мозъкът обработва никотина, създавайки модел, свързан с никотинова жажда и удовлетворяването й, който трудно се преодолява.
Колко скоро обаче започва този омагьосан кръг? И наистина ли никотинът може да измени някои структури в мозъка, за да направи зависимостта по-вероятна?
В ново проучване в областта, публикувано в сп. Neuropsychopharmacology, учени от Университета в Калифорния, Лос Анджелис, установяват, че при младите пушачи се наблюдават различия в някои области на мозъка, в сравнение с непушачи. Те са факт при пушачи, които употребяват по кутия или по-малко количество цигари на ден.
Изследователите се фокусират върху областта в мозъка, наречена инсулата. Предишни проучвания сочат, че нейният размер и обем се влияят от тютюношушенето. Инсулата съдържа най-много рецептори за никотин.
Тази област е отговорна за способността ни да вземаме решения и помага за осъзнаване на вътрешното ни състояние. При проучвания на пациенти, претърпели инсулт, се открива, че тези, при които има нарушена функция на дясната инсулата, отказват вредния навик. Те съобщават за намалял никотинов глад.
За целта на своето проучване изследователите наблюдават мозъка на 18 юноши пушачи и на 24 непушачи. Възрастта на всички участници е между 16 и 21 години. При първоначалните данни от ядрено-магнитния резонанс не се наблюдават особени различия в областта на инсулата. При по-внимателно изследване на този регион обаче се установява, че дясната инсулата на пушачите е по-тънка.
Докато при изследването не се намира дали различията в тази област на мозъка могат да доведат до тютюнопушене или са резултат от него, учените обясняват, че то дава разбиране за ролята, която тази област на мозъка може да играе при хората, които „реагират“ на никотина и цигарите.
Споделете текущата публикация:
