Да закусваме или не?
Това е един от най-често задаваните въпроси към д-р Митко Ригов, специалист по хранене и диететика, началник на „Болнично хранене“ в столичната университетска Александровска болница.
„Закуската е много важна, защото с нея човек си осигурява необходимата му енергия и хранителни вещества до следващия прием. А стане ли от леглото, нашето тяло постоянно извършва движения, активността му започва да се повишава именно от сутрешните часове, стига своя пик по обяд и в следобедните часове намалява“, обясни д-р Ригов. Той е категоричен, че по-честото хранене има и по-добро влияние върху цялото тяло, защото ако сядаме на масата по-рядко, ще изяждаме по-големи количества. Съответно така се натоварва функцията на черния дроб и на бъбреците, ще се стига до падане на кръвната захар – т.нар. хипогликемии, които ни принуждават да консумираме повече ястия. Не на последно място по-често приеманата храна подобрява енергийния баланс на организма и повишава обмяната на веществата, а това е едно от разковничетата, осигуряващи доброто телесно тегло.
„Ето заради всички тези причини е добре да закусваме. А кога? Препоръчително е да е час-два след като човек се е събудил“, отговори лекарят от Александровска болница. Той съветва хората, независимо дали са здрави или имат някакви проблеми, след ставането да изпият чаша вода (ако индивидът е с 60-70 кг), която да е с температурата на тялото. Ако човекът е по-пълен (над 90-100 кг), може да изпие и две чаши. „И аз го правя всяка сутрин, защото така се оказва добро влияние върху стомашно-чревния тракт, измиват се отделяните през нощта слуз и отпадни продукти, тялото ни се подготвя за предстоящия ден“, обясни д-р Митко Ригов. След този „ритуал“ човек,
който няма проблем с теглото
и е здрав, по-късно може да изпие един фреш. Например от моркови, ябълка, портокал или грейпфрут. „Изборът ще се направи и въз основа на реакцията на индивида – ако той има някакви гастроентерологични оплаквания, фрешът от портокал или грейпфрут не е подходящ. Но не и ако заложи на други плодове“, каза специалистът по хранене.
Ако човек е здрав, може да си позволи обилна закуска (такава, която включва по-сложни въглехидрати): с млечни или месни продукти в комбинация с пълнозърнест хляб, друг вариант е кисело или прясно мляко със зърнени храни. Добре е първото хранене да бъде около 300-400 грама или 20-25% от общото количество за деня. А ако няма да има възможност за обяд, закуската може и да е по-солидна.
Ако трябва да опишем какво да е първото хранене за пациент с някакво заболяване – например с наднормено тегло, с диабет и нарушена обмяна на веществата или със заболяване на черния дроб или бъбреците, тогава той трябва да се консултира със специалист. Лекарят ще изготви подходящото за него меню. „Всички тези групи хора обаче може да заложат на закуска с нискомаслени млечни или месни продукти, да хапнат обезмаслено кисело или прясно мляко, мюсли и овесени трици също са добър избор. Просто казано – за тях е препоръчителна пълнозърнестата храна. А ако имаме пациент със стомашни проблеми, тогава хлябът да е бял или тип „Добруджа“, каза още д-р Ригов. За съжаление масово българинът закусва баничка или кифла с боза или айрян, а това не е добро решение за всекидневно хранене.
„Много важно е в никакъв случай децата да не се оставят без първото за деня хранене! Задължително е те да бъдат възпитани, че трябва да ядат редовно и да имат двигателна активност. А това означава правилен растеж, развитие и по-малко стомашно-чревни проблеми“, отсече д-р Ригов. Той препоръчва родителите да се заемат с осигуряването на закуската, защото ако се остави те да си я купят примерно в междучасията в училище, в малко лавки се продават здравословни храни, ядки или фрешове.
„Задължително на закуска децата да приемат мляко – независимо дали е прясно или кисело. Добре е и ако хапнат сирене или местен продукт, а защо не и яйце“, каза лекарят.
Какъв да е обядът? Той трябва да е най-обилното хранене и на него да се падат около 35-40% от консумацията за деня. „Хубаво е да се започне със салата, а ако човек има стомашно-чревни проблеми и тя не му понася, тогава – супа. За второ може да се спрете на постно ястие като огретен със зеленчуци, миш-маш, или зелен фасул. Ако не можете без месо, заложете на пиле, риба, телешко, свинско (но варено или печено). То може да се комбинира със задушени или печени зеленчуци“, изброи д-р Ригов. Добре е второто хранене да е до 500-700 грама. А що се отнася до плодовете, хапвайте ги между яденията. Така ще си осигурите стомашно-чревен комфорт.
Всяка една дама веднага ще попита: „А
кой може да си позволи десерт
и кой носи по-малко калории?“ „Да, българските традиции предвиждат да има и десерт. Ако човек няма проблем с леглото или няма обменни заболявания, тогава може да си хапне крем карамел, друг крем или кисел. Хубаво е да е лек, с по-малко мазнини и захар (така ще се разгради и по-бързо), тъй като обядът, както казахме, е най-обилното хранене“, посочи д-р Ригов. Той имал пациентки, които го питали може ли на обяд да хапнат само две супи с черна филийка хляб и това да е. „Да, една зеленчукова супа от броколи или от домати с моцарела с черен или пълнозърнест хляб – става“, отговори специалистът.
Вечерята трябва да е най-късно в 19 ч, защото след 20 ч обмяната на веществата рязко се понижава. Нали тялото се готви за сън. „Препоръчвам по една салата с риба или постно ястие. Може и задушени зеленчуци. А количеството на вечерята да е до 20-25% от дневното количество храна“, завърши д-р Ригов.
Шоколад? Между храненията
Хората, които не могат да станат от масата, без да се подсладят, могат да хапнат шоколад, сладолед или плодово мляко, но между основните хранения. И никога вечер – това е много важно, предупреждават специалистите.
А ако ще се вталявате, забравете изкусителните сладкиши, тестените и хлебните изделия, произведени от бяло брашно, белият ориз и др.
Споделете текущата публикация:
