Преднина от 1,8% дели ГЕРБ от БСП в навечерието на евровота, показват данни от последното представително проучване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 17-22 февруари 2014 г.
Към момента готовност да дадат гласа си за ГЕРБ заявяват 16,9% от анкетираните, а за БСП – 15,1%. ДПС е на трета позиция с 6,9%.
Според социолозите „България без цензура“ бележи ръст през февруари до 5,5% и спокойно може да се конкурира с АБВ (6,1%) и Реформаторския блок (5%) в излъчването на евродепутати. Вероятното разпределение на мандатите според изследователите би било ГЕРБ – 6; БСП- 5; ДПС – 3; АБВ – 1; ББЦ – 1; РБ – 1. Факт е обаче, че едва 46 на сто от попитаните са сигурни за коя политическа сила ще гласуват през май.
„Атака“ се оказва извън борда с 2,1%. Най-висока подкрепа сред националистическите формации получава НФСБ – 3,2%. Около 1% от избирателите подкрепят „Зелените“ и „Синьо единство“.
Според социолозите Реформаторският блок трудно би събрал повече от сегашната си подкрепа, „ако не бъде преодоляна личностната и психологическата бариера между традиционните десни и центристките избиратели“.
Според данните февруарският прираст за „България без цензура“ идва от по-малките населени места и някои областни градове.
В социодемографския профил на формацията преобладават мъжете и хората във възрастови групи 18-30 г. и 50-60 г., с по-ниско образование и социален статус. Обща тяхна черта е недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за „наказание на всички“.
Новата формация е привлекателна за значителна част от бившите избиратели на „Атака“ и малки групи от ГЕРБ и ДБГ.
Данните показват, че избирателите на АБВ идват основно от периферията на БСП и от центристки формации.
Проучването регистрира спад в доверието към правителството до 18% срещу 53% недоверие. Има и пореден спад на оптимистите за бъдещото развитие на страната с 5% до 15% сега. “Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше по-широка социална база и в малките градове, и в селата, сега тя остава основно в селата (33% доверие; 44% недоверие)”, коментират от “Алфа рисърч”. Според социолозите освен заради безработицата и ниските доходи ерозията на доверието към кабинета се ускорява и от радикализирането на “България без цензура“, чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове. Само 6% сред подкрепящите движението на Н. Бареков имат доверие в кабинета, а сред негласуващите те са 5,5%.
Доверието към парламента удря дъното – 9% срещу 65% на обратния полюс. Близо 2/3 от анкетираните смятат, че е по-добре да има нов вот, отколкото НС да работи по досегашния начин.
Според проучването 54% подкрепят инициативата на президента Росен Плевнелиев за свикване на референдум по изборното законодателство, а против са 15%. В средите на БСП рамо на президентската идея дават 45 на сто, показват данните. Референдумът да се проведе заедно с евроизборите, искат 44%, а 17% – след тях.
От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%) или на част от членовете на парламента (28%).
Електронното гласуване е с 43% привърженици срещу 29% противници.
44% се обявяват за въвеждане на задължителното гласуване, 35% са против.
Споделете текущата публикация:
