„Край на залаганията!“ (Rien ne va plus!) Това му иде на човек да възкликне, като гледа хазартния начин, по който народните представители се надлъгват по текстовете на новия Изборен кодекс. Макар и в атмосфера, наподобяваща казино в Монако, денонощният труд на парламента, изглежда, ще се увенчае с успех и евровотът на 25 май почти сигурно ще се проведе по кодекса „Манолова“ вместо по досегашния – „Фидосова“. Че имаше спешна нужда от пренаписване на правилата признават дори от ГЕРБ, неслучайно Бойко Борисов изпрати в партийна пенсия юридическата хала от Монтана.
Кодексът, който Манолова започна да пише още през миналото лято сред бурни дебати с граждански организации, претърпя редица корекции в ръцете на депутатите и не прилича особено на първоначалния си вариант. БСП например се отказа от намерението за повсеместно гласуване с машини, което щеше да струва десетки милиони и да глътне месеци на организационна работа. Мнозинството отчете опарването от „Костинбродската афера“ и реши бюлетините да се печатат по реда за ценните книжа под строгия контрол на Министерството на финансите.
Управляващата коалиция се отказа и от плана да изземе от президента правомощието му да назначава членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) след консултации с партиите. Този реверанс вероятно ще омилостиви Росен Плевнелиев
да се откаже от налагане на вето
или пък поне да не закача най-болезнените текстове.
Както винаги в предизборна обстановка най-горещите въпроси се оказаха с езика на агитацията и с уседналостта. В тези спорове Волен Сидеров извърши успешен пробив, като принуди управляващата БСП и опозиционната ГЕРБ да се обединят около неговата агресивна реторика.
Миналия петък спорът дали да се агитира на друг език освен българския преля в парламентарна истерия, която за зла участ съвпадна и с хулиганските ексцесии около Джумая джамия в Пловдив. Необичайното беше, че престрелката се водеше между трите партии, които осигуряват кворума – БСП, ДПС и „Атака“, докато ГЕРБ се озова в поддържаща роля. Така или иначе следващите дни държавните мъже отделиха за взаимни обвинения кой насъсква екстремистите, клетви за солидарност и гръмогласни декларации за запазване на етническия мир. В залата ДПС остана самотно както по въпроса за езика, така и за уседналостта. В крайна сметка под диктовката на „Атака“ се реши, че гласоподавателите трябва да са живели през последните 6 месеца на мястото, където гласуват. Лютви Местан се зарече да атакува поправката в Конституционния съд, но ще му бъде изключително трудно да събере допълнителните 12 подписа извън ПГ на ДПС за тази цел.
Докато за езика и уседналостта излязоха логични, макар и прекалено нервни решения, разискването на въпроса с мажоритарния елемент
заприлича на надлъгване между Хитър Петър и Настрадин Ходжа
Депутатите ужким дадоха правото на избирателите да разместват листите и приеха преференция от 5%, но вмъкнаха дребната подробност, че който не посочи определен кандидат-депутат, то гласът му се брои като преференция за водача на листата. По този начин на парламентарни и общински избори реално разместването може да стане от второто място нататък. На евровота обаче първият в листата ще може да сменя и преференцията ще важи в пълен обем. След приемането на тези правила недоволните групи хвърлиха вината за приемането й на ДПС. Местан любезно предложи текстовете да се прегласуват, но БСП и ГЕРБ обидени отказаха.
Хлапашкото поведение на народните избраници показва, че те не са наясно с големите залози, които правят с кодекса „Манолова“. След хаоса през 2011 г. и „Костинбродската афера“ от 11 май един бъдещ провал на организацията на изборите може да доразруши и малкото останало доверие към цялата политическа класа. Споровете показват, че депутатите повече се вълнуват от краткосрочната пропаганда, която ще бълват при споровете, а не от това да създадат трайни правила, които да гарантират тайната и честността на вота и да ограничат до възможния минимум купуването на гласове.
Споделете текущата публикация:
