При задължително гласуване ГЕРБ и БСП биха загубили между 9 и 11% от парламентарните си места, „Атака“ би увеличила своите със 70%, пише в доклад на Лабораторията за управление на риска на Иван Костов. Неговите експерти са направили изчисленията въз основа на гласуващи и негласуващи на вота през 2013 г.
Според изчисленията им парламентът вероятно ще е 6-партиен, защото при принудителен вот шанс да прескочат бариерата имат ДСБ и Движение България на гражданите.
Експертите на Костов правят извода, че реалният печеливш от въвеждането на задължителен вот са националистическите формации и евентуално малки десни партии, докато БСП и ГЕРБ биха загубили.
Хипотезите на изследователите са две. Едната е, че според световната практика при задължително гласуване вотът олевява. По думите на експертите въвеждането на такава норма би довела в тъмната стаичка най-необразованите и незаинтересованите от социално политическия живот в страната избиратели, заради „силната връзка между ниското образование и оттам ниска информираност и популистки настроения“. Така на практика мярката би мобилизирала повече избиратели на националистическите формации от симпатизантите на традиционните.
Според втората хипотеза полза от принудителен вот може да имат и малките десни партии. Според анализаторите, ако сега социологически прогнози показват, че резултатът на някоя формация се движи около бариерата, при доброволно гласуване избирателят може и да не отиде до урните, но при задължително би пуснал бюлетина тъкмо за тях.
Експертите са скептични за отрицателен ефект на принудителното гласуване върху етническия вот. Скептични са и за „купения вот“, каквато беше презумпцията на опозицията, предложила въвеждането на задължителното гласуване. Според тях парламентарно представените партии са в състояние да участват в „купуване“ на гласове пропорционално на финансирането си, „следователно преразпределителният ефект на купения вот не е толкова голям, колкото интуитивно се възприема от обществото“, пишат те.
Акцентират обаче върху гласуването под влияние на „медийно свръхприсъствие“, което е най-силно върху политически най-неинформирания гласоподавател. „В този смисъл при евентуално въвеждане на задължително гласуване би следвало да се очаква финансовият ресурс, инвестиран в миналото за купуване на гласове, да бъде преразпределен към купуване (явно или скрито) на медийно присъствие в предизборния период, т.е. към допълнително изкривяване на медийната среда в страната“, пише в доклада.
Споделете текущата публикация:
