Новата година дойде с нови виждания за лечението на хипертонията. Медицинските дружества в Америка и Европа преразгледаха правилата за лечение на високото кръвно. Миналата година се смяташе, че границите при всички хора трябва да са под 130-140 на 80-90, но се оказа, че при болните, които твърде интензивно се лекуват, в далечен план прогнозата им не е блестяща, казва проф. Стефан Денчев. Специалистите нямат обяснение защо е така. Според тях обаче при това лечение не се е появила допълнителна полза за хората, напротив – видели са, че може да настъпят повече внезапни спадове на кръвното налягане. Това пък при възрастните дори е опасно. Затова се наложи да кажем, че налягане до 140 на 90 няма нужда да се лекува, казва проф. Денчев. За хората над 60 г. в САЩ са решили, че допустимите стойности са още по-високи – 150 на 90. Засега обаче много специалисти сериозно спорят на тази тема. Опасността е, че допускането на голям брой хора с такова налягане може да доведе до увеличаване на усложненията, свързани с хипертонията, опасява се проф. Денчев. А те са страшни – мозъчен удар (инсулт) и исхемична болест на сърцето, включително и миокарден инфаркт.
При мъжете по-често води до инфаркт а при жените – до инсулт, казва проф. Денчев. За да не се стига дотам, много важни са добрата първична профилактика и правилното лечение.
Има много препарати, но лекарят трябва да избере най-подходящия за конкретния пациент, казва проф. Денчев. Съществува разлика между човек със и без диабет, със и без бъбречна недостатъчност, които заболявания оказват влияние върху хипертонията, както и хипертонията върху тях. Дори и при добро лечение обаче, високото кръвно може да не е добре контролирано, ако пациентите не спазват терапията. Това е проблем в световен мащаб, казва проф. Денчев. Другата причина за липсата на ефект от терапията е, ако уврежданията са много напреднали. Например ако съдовете вече са задебелени, променена е структурата им и са загубили функцията да се разширяват, казва проф. Денчев. Това води до хронична исхемия на органите, с последващи промени в тях, включване на различни медиатори и появата на сложна верига, която трудно може да се прекъсне.
Проблемът с навременното поставяне на диагнозата обаче е голям, защото високото кръвно няма характерна симптоматика. Само около 30% от пациентите имат главоболие, стягане в тила, световъртежи, казва проф. Денчев. Затова трябва поне веднъж годишно всеки човек да ходи да му измерят кръвното. Този показател също не е съвсем сигурен. Може при лекаря човек да се напрегне и да вдигне кръвното си заради „синдрома на бялата престилка“ или обратното – да е спокоен, налягането да е нормално, за разлика от това в обичайната трудовата среда, казва проф. Денчев. Шофьорите на камиони, автобуси, ТИР-ове например много често са с най-разрушените съдове, защото поддържат високо кръвно, но само докато карат. Затова те трябва да бъдат обект на целенасочена профилактика.
Сред всички рискови фактори за развитието на есенциалната хипертония определено на първо място е стресът. Обездвижването обаче също е допринасящ фактор, защото то нарушава нормалните функции на съдовете, казва проф. Денчев. Солта е друг много важен рисков фактор, ние трябва да ограничим подправката до 2,5 г на ден. Това е много трудно, тъй като сол има навсякъде – в хляба, колбасите, т. нар. снаксове. Добре е да се ограничат обработените месни продукти, съветва проф. Денчев. Мазнините също са вредни, особено продуктите на бързото хранене. Шоколадът обаче е доказан антиоксидант заради какаото и 25 г на ден от него определено са полезни, казва проф. Денчев. Повече може да ни навреди заради калориите. Един човек, който не се движи много, не трябва да надвишава 2000 калории на ден за да е здрав. Важно е калорийният внос да е под формата на зеленчуци, плодове, ядки, риба, обезмаслени млечни продукти, добавя проф. Денчев. Цигарите също са абсолютно забранени. Те са доказан фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания и рак. Трябва дълбоко да се осъзнае, че за успешното лечение и профилактика на сърдечносъдовите заболявания от основно значение е силната мотивация на пациентите за поддържане на здравословен начин на живот – движение и хранене, което е доживотна задача.
Споделете текущата публикация:
