Дойде черен петък за камерите на КАТ. Както съобщиха вчера всички медии, Върховният административен съд (ВАС) обяви тълкувателно решение, според което занапред няма да важат електронни фишове, съставени по снимки от мобилните устройства на „Пътна полиция“.
Юристи побързаха да уточнят, че тепърва предстои решението да се публикува в „Държавен вестник“, но то няма да се отнася до стотиците хиляди шофьори, глобени с електронни фишове от 2011 година досега. Но излезе, че занапред – мобилните камери трябва да бъдат бракувани и предадени за скрап.
Мотиви и контрамотиви
„В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) техническото средство, установяващо и заснемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно?“ Това е въпросът към ВАС на правосъдния министър от служебното правителство Драгомир Йорданов. Съдиите отговарят, че камерата може да е само стационарна. Мотивите им да отрекат показанията на мобилните са най-общо три. И до един спорни.
1. Устройствата са монтирани в полицейски коли, в които има човешко присъствие. Следователно кадрите не могат да се приемат за автентични, тъй като съществува възможността да се манипулират. Експерти обаче обясняват, че намесата на полицая е все едно само да натисне копчето на фотоапарат, който прави снимка. Фотографът (субектът – б.а.) с това действие не може да повлияе на обектива (техническото средство – б.а.), нито на картината (обектът – б.а.) пред него. Снимката само може да е от различен ъгъл, защото субектът избира позицията си. Но информацията от изображението не може да се поставя под съмнение или да се манипулира. С други думи – полицаят вижда, че радарът засича кола да се движи със скорост 110 км/ч при ограничение от 80 км/ч. Натиска копчето на камерата и обективът заснема два факта – показанието на радара и автомобила със съответния номер.
2. Полицейските коли с камери нямат обозначения, че снимат. Има се предвид, че не всички устройства са на патрулни автомобили на КАТ, а има и на необозначени коли, на които дори няма надпис „Полиция“. Този мотив може да се опровергае лесно, ако „Пътна полиция“ даде справка на какви коли са монтирани камерите. В София има 8 мобилни системи, всичките са на патрулки, които отстрани имат стикери.
3. При мобилните камери е трудно да се установи къде точно е извършено нарушението. Този мотив е от най-спорните, особено след средата на 2013 г. (Въпросът на служебния министър Йорданов очевидно е отпреди това, тъй като той заема поста от март до май 2013 г. – б. а.) Оттогава службите на КАТ в цялата страна съобщават местата край пътя, на които дежурят мобилните им камери, а много от медиите всеки ден ги публикуват (виж стр. 79). Преди няколко месеца репортери на „Труд“ дори провериха дали обявяваните в сайта на КАТ-София места се спазват и не откриха несъответствия. Междувременно започнаха да се съобщават и часовете, в които се дежури. Мобилните камери могат да снимат и нарушения в движение, но по неофициална информация тази функция не се използва, тъй като в електронния фиш се изисква да е записано мястото на нарушението.
Текстът в ЗДвП плаче за ремонт
Всъщност и съдиите от ВАС, и правосъдният министър Драгомир Йорданов са изключително точни в едно – текстът на чл. 189 на ЗДвП, който регламентира издаването на електронен фиш по снимки от камери, е неясен (меко казано – б. а.). През 2011 г. той бе приет набързо от мнозинството на ГЕРБ по системата „Пет пъти реж, един път мер“.
В ЗДвП не бяха записани видовете камери на „Пътна полиция“, по чиито снимки ще се съставя електронният фиш. В текста бе пропусната една запетайка, което позволи при обжалване глобите да падат в съда. Незнайно по каква причина депутатите тогава не направиха и опит да регламентират издаването на електронен фиш в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Както е широко известно, извън парламента има много по-добри юристи, отколкото вътре.
Кусурите лъснаха още с влизането в сила на чл. 189 от ЗДвП, който действа и в момента. За нарушителите, на които е съставен електронен фиш от мобилна камера на КАТ, в интернет са пуснати подробни инструкции как да обжалват, с какви основания и т.н.
Цялата тази законодателна немарливост доведе не до лавина от обжалвания, а до масови неплащания на глобите с електронен фиш. И в края на краищата се стигна и до тълкувателното решение на ВАС.
От ноември м.г. в парламента отлежава проект на Министерския съвет за промени в ЗДвП, които включват и изчистване на текста за електронния фиш. В поправките е решен проблемът със запетайката, добавени са и правила, по които да бъдат глобявани граждани от Евросъюза.
Предвижда се камерите да снимат не само коли с превишена скорост, а и за други нарушения – движение по аварийни ленти, минаване на червен светофар, дори и неправилно паркиране. Но отново не са описани видовете камери на КАТ. Пак няма препратки към промени в ЗАНН. А депутатите се надцакват с нови и нови предложения, обсъждат дали да не пишат изцяло нов ЗДвП.
Камери или катаджии?
Стационарните камери в България са 25, а мобилните – 134, сочат актуалните данни на КАТ.
През 2013 г. по снимки са съставени 349 хил. електронни фиша, а през 2012 г. – 280 000. Но статистиката не е пълна. Пускането на камерите през 2009 г. у нас трябва да се измерва и с поне 200 по-малко жертви на катастрофи годишно по пътищата.
Каквато и законодателна недомислица да сътвори родният законодател, бъдещето е на камерите, независимо дали са стационарни, мобилни или от полицейските системи за видеонаблюдение по градове и села.
Рано или късно те ще сменят катаджията, който маха със стоппалка на шофьорите, пише им акт, като ползва за свидетел колегата си от патрула, а накрая къса акта срещу рушвет.
Споделете текущата публикация:
