Докато Украйна преживява най-бурните събития от 1991 г. насам – откакто тя е независима държава, Русия е в навечерието на откриването на зимните олимпийски игри в Сочи. Има ли връзка между двете?
Москва вложи в олимпийските игри огромен материален и финансов ресурс. За руската управляваща класа тези игри са много важни, тъй като целта е да се покаже пред световното обществено мнение в най-добра светлина новата руска държава. Ето как Украйна се оказва предпазена от по-груб натиск. Защото един по-груб натиск от страна на Кремъл ще хвърли сянка и върху олимпийските игри. Тогава може да се стигне до пълен бойкот от страна на държавни ръководители на западните държави в знак на неодобрение на руската политика. Затова Кремъл в момента много внимава за действията си. Това, разбира се, се осъзнава както от протестиращите, така и от властите в Украйна.
Ако се вгледаме в събитията в Украйна на геополитическата карта, не може да не ни направи впечатление, от друга страна, че Западът се държи нерешително и неубедително. Не, не става дума за вземане на страна. Просто на Украйна трябва да бъде обещана твърдо икономическа и финансова подкрепа. Докато обаче Украйна зависи от Русия за енергийните си доставки, от Запада получава само мъгляви обещания.
Европейският съюз сякаш не си дава сметка, че една помощ за Украйна ще е много по-важна и съществена от помощите за Гърция например, където налива огромни суми.
Украйна все пак е житницата на Европа. Кризата по света не е толкова финансова, колкото ресурсна.
В този смисъл достатъчно е да прочетете какво крие Украйна в недрата си, за да разберете, че там има огромен ресурс не само като обработваема земя, но и като полезни изкопаеми.
Какъв обаче може да е изходът от спора между власт и опозиция. Има добър, има и лош сценарий. Радикализацията е факт. Жертви се дадоха и от двете страни. Това обаче може да позволи да се направи стъпка за сближаване на позициите.
Това е положителният изход за Украйна. Управляващи и опозиция трябва да се разберат за предсрочни президентски избори. Ако се тръгне по линия на взаимни отмъщения, това няма да доведе до нищо добро.
Този път води към гражданска война и разделение на държавата. А такива разделения рядко стават мирно. След 1989 г. сме видели само едно, което стана цивилизовано – през 1993 г., когато Чехия и Словакия се разделиха. Помним обаче как през 90-те години Югославия се разпадна с огън и кръв.
Така че едно хипотетично разпадане на държавата Украйна не би било добър вариант. И не само защото украинците все пак имат чувство за общност.
Анализът е на проф. Михаил Константинов, в. „24 часа“
Споделете текущата публикация:
