Изследването на „Алфа Рисърч“ е проведено между 18 и 22 януари, десетина дни след оттеглянето на Ивайло Калфин като председател на групата на българските социалисти в Европарламента и пет дни след официалната пресконференция на АБВ, на която движението заяви своята евролиста. А изследването на „Галъп“ е проведено преди старта на АБВ – между 9 и 14 януари, не знам обаче защо са го пазили и са го разпространили чак сега.

Така че съпоставянето на две изследвания, едното, проведено преди случването на дадено политическо събитие, и другото, проведено след случването му, е некоректно. В нашето изследване АБВ наистина има 7%, което според нас е предизвикване на електорални трусове, а не летящ старт. Защото в момента движението на Първанов създава едно силно напрежение и пренареждане на играчите, за което обаче не може да сме сигурни, че ще продължи по същия начин до евровота. Напротив, случващото се сега крие рискове за всички партии, защото променя политическата конфигурация. При данните от нашето изследване основното отношение е между АБВ и БСП. На изборите през миналата година соцпартията получи малко над 900 хил. гласа или 15 на сто от вота. АБВ в момента привлича 1/5 от тези 15% на БСП, което прави около 3% подкрепа за движението. Тоест от електоралната си подкрепа от 18-19 на сто БСП пада на 15 на сто, защото АБВ взима 3% от гласовете на нейни бивши избиратели. Останалите 4 на сто от гласовете за движението на Първанов идват от националистически и центристки формации, както и от ГЕРБ – общо 2%, а другите 2% са от негласуващи до сега.

Тоест АБВ привлича избиратели по три линии. Движението на Първанов подкрепят хора, които не са доволни от начина на управление на БСП, от зависимостта й от „Атака“ или пък не харесват персонално Станишев. Твърдението на политици от БСП, че електоратът им се сплотява и ги подкрепя, е вярно и ядрото на партията застава зад нея. Но фактът, че ядрото се е втвърдило, не увеличава неговия размер. Периферията на левицата и то особено от големите градове преминава към АБВ. ГЕРБ за първи път от шест месеца излиза от електоралния си спад на фона на разцеплението на БСП. Но не се знае дали тази тенденция е устойчива. Движението при Реформаторския блок е слабо и леко надолу. При РБ на преден план излизат две неща – напрежението около подписването на коалиционното им споразумение и различните течения вътре, които катализираха своите привърженици, а също така има и спорове около най-подходящите водачи на листата им. Вероятни са и разнобои по отношение на взаимоотношенията на Реформаторския блок с ГЕРБ. Така че наблюдаваме много логична картина, при която единствените разлики между данните от двете изследвания – нашето и това на „Галъп“, са по отношение на АБВ и това, че колегите не са отчели появяването му на политическата сцена. Иначе резултатите на „Атака“, „България без цензура“ и ДПС на практика са почти еднакви.

(пред bTV)