Категоризацията на ресторантите и баровете отпада от началото на следващата година. Заведенията няма да се кичат излишно със звезди, които често подвеждат клиентите, а освен това бизнесът се затруднява в изпълнението на критериите, които определят категоризацията. Това предвиждат промените в Закона за туризма, които правителството одобри на последното си заседание. Подобна система не съществува в Европейския съюз, уточни вицепремиерът Даниела Бобева, която представи измененията. В момента заведенията за хранене и развлечения може да получат от една до пет звезди.
Премахването на този тип категоризация е една от препоръките на Световната организация по туризъм, коментира Румен Драганов от Института за анализи в туризма. Въведената през петдесетте години на миналия век система на звездите е била отречена от организацията още през 1999 г. Една от причините е, че категоризацията в известна степен заблуждава посетителите и в много случаи недобросъвестни търговци се крият зад нея, макар че предлагат по-лоши условия, отколкото колегите си. Идеята е да се върви към заведения, които печелят клиенти на база на доброто си име, независимо дали те са част от верига, на франчайзинг или самостоятелни. Дори в момента никой не знае какви са звездите на даден ресторант, коментират специалистите.
Отпадането на звездите на самостоятелните заведения за хранене и развлечение ще доведе и до промени в патентния налог, които също ще действат от догодина. Предвижда се този данък да е на място за консумация или на обект. За ресторантите той ще е от 1 до 60 лв., за заведенията за бързо обслужване без бюфетите, караваните и павилионите – от 1 до 35 лв., сладкарниците ще плащат до50 лева данък, а питейните заведения до 98 лв. Стопаните на бюфети, каравани и павилиони ще дължат за обект от 75 до 500 лв.“Собствениците на къщи за гости ще могат да предлагат домашно приготвени ястия”, допълни вицепремиерът Даниела Бобева. Досега те работят при доста строг режим определен от Закона за храните. За промяната са настоявали хората в регионите, където селския туризъм се развива най-успешно – Добринище, Разлог и Родопите, каза още Бобева. Аграрният туризъм почива на предлагането на автентични манджи. Традиционната българска кухня е много здравословна и има много фенове, а бабите, които я приготвят за семейството си, не се нуждаят от специална тапия, за да я направят вкусна и атрактивна, напомни Драганов.
Споделете текущата публикация: