Свети Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители, които починали рано. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество.
След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), Антоний раздал своето имущество на нуждаещите се. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и се отдал на подвижнически живот. Отначало се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение – дявола.
Юношата Антоний засилил до крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото. По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. След 12-годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Като побеждавал природата си и с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги казвал на излекуваните да въздават благодарение не на него, а на Всемогъщия Бог.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.
Споделете текущата публикация:
