„Как се управлява държава, в която има 246 вида сирене?!”, беше възкликнал навремето Шарл дьо Гол. За управлението не знам, но като гражданин мога да кажа, че предпочитам държава, в която броят на видовете сирене е по-голям от броя на партиите. Или по-скоро, абревиатурите. Подобно на френските сирена, колкото повече стават, все по-трудно е да ги различиш на вкус една от друга, но за сметка на това миризмата е все по-неприятна. Сякаш протестите от 2013-а година, насочени и срещу партиите в сегашната им форма на кръгове по (бизнес) интереси, дадоха нов стимул на партийното строителство/роителство. Хората ли криво викаха, политиците ли криво ги разбраха, но сме на път да влезем в кампанията за евроизборите с рекорден брой нови (или поне освежени) абревиатури. И пак сякаш напук на протестите- доминирани от добре познати „стари” лица. Може би не всички ще се регистрират за изборите, но пък успешно мътят водата, докато който трябва лови рибата, т.е. властта.

Не само в България, но особено в България евроизборите през май ще бъдат не толкова конкурс за избор на евродепутати, да не говорим за (европейски) политики и идеи, колкото битка за властта. Управляващите сами определиха изборите като „лакмус за доверието в правителството”. Но внимание, има уловка. Как мерим доверието- в брой евродепутати? Сравняваме резултатите на БСП и ДПС с тези на другите партии или сравняваме резултатите на партиите, подкрепящи правителството с тези на партиите, настояващи за оставка на правителството? Защото не е едно и също. Първото няма да ни покаже нищо, което вече да не знаем- мобилизирани твърди ядра на основните партии, малко нови играчи, подкрепа за популисти и националисти за разкош. Второто ще ни покаже възможността за реална промяна в управлението.

На този фон, новините откъм БСП звучат по-малко патетично, отколкото по телевизора и със сигурност, доста по-цинично. Азбучното движение на Георги Първанов обяви, че ще има собствена листа за европейските избори и евродепутатът от левицата Ивайло Калфин ще бъде неин водач. Първанов няма да регистрира друга партия, а ще участва в евроизборите на базата на коалиция от партии. Според него не става дума за разцепление в БСП, а за разширяване на подкрепата. „Ще се опитаме да излезем от партийните граници,” каза Ивайло Калфин. Освен „хората, които мислят различно от „Позитано” (по думите на Първанов), АБВ вероятно очаква да привлече разочарованите от БСП; лявомислещите, които не припознават БСП като лява партия; тези, които са против партиите изобщо. За целта Първанов заиграва, по стар обичай, със социалната политика (спомнете си „социалния президент”) и атакува фронтално лично Сергей Станишев почти с „протестърски” лозунги:

„Решенията се вземат от един много тесен кръг посветени, даже ако щете и не от ръководството на БСП. Ръководството на БСП е в тежка зависимост – казвам думата съвсем ясно и убедено. Кой е този, който разпъва медиен чадър над председателя на БСП? Отговорът на този въпрос ще даде отговор на въпроса – кой направи злополучната номинация за шеф на ДАНС през лятото на миналата година.”

„Председателят на партията бе единственият, който защитава кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, пламенно, много мощно. Сега председателят на партията има нужда от защита, още по-мощно Пеевски защитава Станишев. Нещата се връзват.” (агенция „Фокус”).

„Позитано” 20 отвърна с няколко опорни точки:

Първанов играе за ГЕРБ.

Първанов (Калфин) е предател.

Предателите трябва да бъдат изключени от партията.

За разкош, Мария Пиргова и Велислава Дърева в дует обявиха, че има договорка между Първанов и Борисов първият да стане премиер, а вторият – президент. А „историческата заслуга на Сергей Станишев ще бъде тази – че успя да отстрани ГЕРБ от властта” (Мария Пиргова, в. „Дума”). И докато Първанов се оплаква от медийната атака срещу АБВ, особено във вестниците и телевизиите на една, по думите му, „медийна империя” (по в.”Дневник”), Мария Пиргова е забелязала: „От вчера виждаме, че десните медии, десните политици започнаха да наричат бившия президент от Гоце – господин президент.”

Всъщност, изключването от партията, както е описано в устава на БСП, далеч не е толкова „автоматично”,  колкото твърди Станишев. И въпросът е, както каза Първанов, какво печели БСП от това. Станишев със сигурност би искал да си отмъсти. Но извън личната битка и вътрешнопартийното преформатиране, водевилът в БСП няма да промени голямата картина. Да, вероятно АБВ ще отнеме гласове от партията-майка, но по-важното е, че може да обере вота на несигурни в отношението си към правителството хора (което БСП не може да направи)- дали защото вярват, че проблемът е лично Станишев с неговите зависимости, дали защото принципно не вярват, че същинска промяна е възможна или пък заради личностите в листата. Тя все още не е известна, но самият Ивайло Калфин безспорно е най-активният български евродепутат, уважаван както в Европейския парламент, така и в България – той беше натоварен да преговаря от името на Парламента със Съвета на ЕС по бюджета за периода 2014-2020. Освен това, риториката за предателството спрямо партията със сигурност ще мобилизира допълнително избирателите на БСП.

Първанов, обаче, е еднозначен по отношение на правителството: „Ние не искаме разпад на правителството, на системата. Ние искаме оздравяване. Ние ще бъдем критични, ако правителството го заслужава. Но сега вредните тенденции, които заслужават нашата критика, идват от партийната централа”. Така че, когато властимащите правят рекапитулация на резултатите, гласовете за АБВ ще се броят за дадени в подкрепа на управлението на БСП и ДПС и на кабинета Орешарски. А потенциалните евродепутати на движението ще са част от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, заедно с тези на БСП. При БСП няма как да се получи разцепление, може да има само нещо като „преброяване на дивите зайци“, казва пред в. „Стандарт” политологът Димитър Гронев. А известният с ловната си страст Първанов безспорно знае за какво става въпрос.

„Левицата трябва да преживее своя катарзис”, казва Първанов. Но както вече се уверихме, катарзисът на отделни личности и партии си остава една „интровертност на духа”, по думите на спортната министърка Мариана Георгиева, без никакво значение за държавата и обществото. Така че в крайна сметка, управляващите ще отидат на избори, въоръжени с подкрепата на твърдите партийни ядра, обезпечени с клакьори и включена на пълни обороти пропагандна и медийна машина. На този фон, медиите ката ден съобщават с апломб за учредяването на „нова дясна партия”, водят се махленски спорове кой е по-автентично десен, говори се за създаване на няколко различни партии на протестиращите, а делът на хората, които няма да гласуват остава все така отчайващо голям – ясен знак, че пиесата е неубедителна. Множенето на абревиатурите не създава нито реален избор, нито помага за връщането на доверието в партиите. Но пък вкарва пара в машината за мъгла и за още по-реалистичен ефект, според последната мода в киното – неприятна миризма.