На предстоящите избори за евродепутати Волен Сидеров и неговата партия Атака ще трябва да водят битка в доста тежка конкуренция с другите националистически формации и преди всичко с клониралия се от него НФСБ, а донякъде и с ВМРО, въпреки че засега тя най вероятно ще участва в коалиция с партията на Николай Бареков „България без цензура“.
Но авторитетът на „войводите“ нараства и те също ще откъснат националистически гласове. Очевидно е вече за всички, че между различните националистически формации има сериозни противоречия и това ги лишава от възможността за самостоятелно излъчване на евродепутати. Така че засега проучванията не дават шанс на Атака дори за едно депутатско място в Брюксел.
Въпреки това изненади не са изключени и преди година шансовете на Атака да влезе в парламента, според всички социологически проучвания, бяха нищожни. Партията на Сидеров обаче отново влезе, и то с изненадващо висок процент спечелени гласове. Това показва, че въпреки – а може би именно заради скандалното си поведение, Волен си има своя твърд електорат. Това са хора, на които им харесва точно този тип поведение, каквото демонстрират Сидеров и хората му.
Ако трябва да се направи групов социологически портрет на тази категория хора, те просто се отъждествяват с Волен – с личните си неуспехи и неудовлетвореност от мястото си в обществото. Именно този скандален начин на живот и хвърляните от Сидеров бомбастични изявления и обвинения срещу политическата класа го правят в техните очи герой и „спасител“ на България. Затова и този тип агресивен национализъм и безогледен популизъм печели повече привърженици отколкото, да речем, по-умереният и консервативен национализъм на ВМРО.
Освен това Сидеров напоследък залага и на една антизападна риторика която кореспондира с носталгията на старото поколение към по-сигурния живот при тоталитаризма. Въпреки че идеите му за размера на пенсии, заплати и т.н. са неосъществими.
Не бива също да се подценява и личната харизма на Сидеров. Грешно е да се смята, че той има психически проблем. Според мен той е един много добър актьор, който си играе ролята и избухва, когато прецени, че пак е време да застане в светлината на прожекторите. А и съзнава много добре, че засега статуквото в парламента зависи от него.
Без съмнение присъствието на Атака и в Брюксел, и в българския парламент не допринася за положителния имидж на България. Но подобни партии има практически във всички европейски страни. И техните лидери не се различават особено от Волен Сидеров – ако не по поведение, то във всеки случай по политическата риторика, която ползват. Така че ниша за подобен национализъм явно има.
Сега се внушава в обществото идеята за избори „две в едно“ през месец май, която да елиминира Атака. Но готовност за такива няма, въпреки че според досегашните социологически данни партията на Сидеров наистина би изпаднала от парламента. Но такива би ги предизвикала единствено именно Атака. А тя, разбира се, няма интерес от това. Стига, разбира се, депутатите й да останат верни на Сидеров. Засега, за разлика от миналите два мандата, бегълци от парламентарната група на Волен няма
Васил Тончев агенция Сова Харис. Standartnews.bg
Споделете текущата публикация:
