Правосъдната министърка Зинаида Златанова обеща да извади от проекта за нов Наказателен кодекс (НК) текста, който предвижда затвор за снимки без съгласието на човека.
След като има толкова единно мнение сред журналистите и издателите, толкова голям консенсус, този член ще отпадне”, обяви тя на първата пресконференция с екипа си.
Златанова съобщи, че проектът за нов НК ще бъде внесен в Министерския съвет на 15 януари.
Това е точно седмица преди деня, в който се очаква Европейската комисия да обяви доклада си за правосъдието и сигурността в България. Именно от Брюксел поискаха да бъде написан нов наказателен закон.
Златанова оприличи НК на “картините, които психолозите ползват и всеки вижда различни предмет – или това, което иска, или това, което не иска да види”. “Аз четох текста за заснемането без разрешение още през 2011 г. и не ми направи впечатление.
Но тогава контекстът беше друг – имаше масово следене и подслушване, магистрати се отчитаха на правителството, несъгласни биваха уволнявани, присъди се четяха по медиите”, каза Златанова.
Тя посочи, че в министерството за дошли стотици становища за новия НК. Много от тях били сходни и в тях природозащитници негодували срещу намаляването на наказанията за насилие над животни. Златанова не каза с кои от идеите ще се съобрази.
Междувременно председателят на парламента Михаил Миков за първи път коментира проекта за нов НК. Във Видин той заяви: “Трябва да има много широко обсъждане, но не на парче и на отделни текстове, извадени от контекста.”
Той призова още дискусията да е извън тясно политическите интереси в навечерието на предстоящите избори. “Това са все големи въпрос – как да се дозира репресията, колко струва наказателната политика на държавата и някои политици може да злоупотребят с тях”, каза Миков.
Текст опитва да предпази медиите от цензура
След като се отказа от затвора за неразрешени снимки, правосъдната министърка Зинаида Златанова насочи вниманието към друг текст в проекта за Наказателен кодекс, който според нея защитава медиите от цензура.
Той гласи: “Който противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на средство за масово осведомяване, се наказва с лишаване от свобода до три години, с пробация или с глоба.” Наказанието може да достигне и до 4 години затвор, ако цензурът е длъжностно лице.
Това означава да е на държавна или общинска служба или да е шеф на фирма. Интересно ми е как ще коментирате този текст, обърна се вчера Златанова на медиите.
“Труд” се допита до юристи, за да обяснят какво се крие зад тази правна норма. Според специалистите с нея се дава защита на медиите от политици или шефове на фирми рекламодатели, които опитват да наложат цензура.
Тя обаче не дава възможност на журналист, недоволен от главния си редактор, който е спрял материала му, да сигнализира на прокуратурата. Причината е, че издателят и главният редактор законно контролират медията и ръководят политиката.
Според юристите този текст надали ще проработи за частните медии, но може да изиграе роля при обществените.
Споделете текущата публикация: