Министрите се готвят да прекроят бюджетите на няколко ведомства десетина дни след като те започнаха да се изпълняват. Това става ясно от проекта на постановлението за изпълнение на бюджет 2014, публикуван от финансовото министерство. Той предвижда да се раздадат допълнителни 50 млн. лв. на шест министерства и две комисии.
Повечето от средствата са за важни нужди и не е ясно защо не са били заложени още при приемането на финансовия план на държавата.
Например 7 млн. лв. ще се дадат допълнително на здравното министерство за фонд “Ин витро” и за фонда за лечение на деца. Други 15 млн. лв. ще отидат в Министерството на инвестиционното проектиране за изготвяне на кадастъра и за устройствени планове. Парите за кадастъра се бавят с години, поради което покритието му в момента е за 18% от територията на страната. 2 млн. лв. пък се дават на ведомството на Петър Стоянович за културните институти.
Министерството на външните работи ще получи допълнителни 17,4 млн. лв. за вноски към международни организации и задължения по спогодба с Германия. Ведомството на Кристиян Вигенин ще вземе и още 5 млн. лв., които ще дойдат от управление на държавни имоти в чужбина. Реално с това се компенсира обявеното намаление на бюджета на министерството с 5% и той остава на нивото от последните години – 106 млн. лв.
Министерството на правосъдието ще получи 6,3 млн. лв., чието предназначение не е ясно. За МВР пък ще отидат още 6 млн. лв. за пътна безопасност. През есента вътрешният министър Цветлин Йовчев се хвалеше, че най-сетне ведомството му получава реален бюджет за разлика от предходни години, когато са гласувани едни числа, но впоследствие бюджетът е бил увеличаван чрез корекции.
Комисията за защита на конкуренцията ще получи 500 000 лв. за цели, които не се съобщават. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори ще вземе 75 000 лв., въпреки че депутатите изрично отхвърлиха подобно предложение при приемането на бюджета.
Източникът на всички допълнителни средства е т.нар. “централен бюджет”, който на практика е тайната касичка на правителството. Сумата на средствата в него не се публикува. Тези пари би трябвало да служат за непредвидени или неуточнени разходи с цел гъвкавост, но с годините ползването му значително се е отклонило от този замисъл и в него се залагат и редовни разходи. Министерствата обаче нямат равен достъп до тях на базата на ясни принципи.
Благодарение на приетия от ГЕРБ Закон за публичните финанси от 1 януари т.г. корекциите по бюджета, които се правят от години и достигат милиарди левове, трябва да минават през Министерския съвет и да са публични. Затова за първи път те са видими и влизат в постановление на Министерския съвет, а не минават тихомълком само с подпис на финансовия министър./ Труд
Споделете текущата публикация:
