Златният член на българския парламент окончателно издрънча на тенеке.
Волен Сидеров, станал популярен като Златния пръст, след като 6 месеца с натискането на копчето на своята депутатска банка крепеше кворума в 42-ото народно събрание, онзи ден си произведе ново прозвище – бившият журналист обяви на “хищниците” и “лешоядите” от медиите, че ще им покаже фалоса си, така че след варненския скандал вече е популярен и като Златния фалос.
Тук основната диагноза е работа за лекари и психоаналитици. Иначе политическата картина взе да напомня онази пошла пародия на филмите за Джеймс Бонд – “Златният член” (плиткоумна като сценката на Сидеров, нищо, че Бионсе записа саундтрака към лентата).
Никакво злато,
отвсякъде тенеке
Вярно е, че този път Сидеров успя да надмине сам себе си по арогантност, цинизъм, гавра със статута на народен представител, но всъщност нито международното участие, нито самолетът, нито дори моментът с фалоса са невиждани. Знаем как летеше Сидеров с “Луфтханза”, да си спомним и онази негова черно-бяла фотосесия за едно популярно списание от зората на демокрацията, в която той поднесе анатомията си на широката публика. Сега поне само ни заплашва да свали гащите. Но пък до изборите има време.
Всъщност така кресливо и с елементи на порно Волен Сидеров откри своята предизборна кампания.
Те всички партии подраниха този път Реформаторите отдавна тренират на оредяващите площади, Бойко Борисов така и не призна изборите и продължава да реже кампанийно ленти, а поискана прошка от Станишев за възродителния процес на Орлов мост през ноември беше своеобразният старт за управляващите. Тогава обаче БСП и ДПС все още разчитаха на златната депутатска карта на Сидеров, за да заседава Народното събрание. Днес вече има двама отлюспени депутати от ГЕРБ и пръстът му не е така важен. Него пък същото това злато на врата го дърпа към дъното на социлогическите прогнози, под 4-те процента. Да не забравяме, че за Европарламента дори са му нужни 6%.
Та на “Атака” трябваше рязко движение от страна на лидера, независимо с кой точно крайник. За да се разграничи драматично от властта. Да се превърне в нейна жертва. Ето, сега го преследва сам главният прокурор, всички го заклеймяват, той пак е лошото момче на политиката, а не просто баровецът от Париж и плажа на Варадеро.
Може дори да полежи в затвора – още по-добре, по-героично.
На европейската сцена национализмът е в атака, но на българската политическа сцена около “Атака” се тълпят твърде много конкурентни, начело с Валери Симеонов и ВМРО, съюзено с Бареков.
Темите с бежанците и купуването на земя от чужденци се поизчерпаха, дребни поводи за мобилизация като прекръстването на плажа Кабакум са бошлаф работа, трябва нещо ярко, трябва да бъде нарочен, преследван, да заеме героична в очите на сподвижниците си поза.
Механизмът досега все сработва в партията от сектантски тип на Сидеров.
Въпросът е дали нормалните демократични процедури ще сработят в България. Прокуратурата вече действа, но дали най-сетне такъв връх на простотията и политическата немощ ще бъде порицан от останалите участници, дали някакви други тънки сметки няма да променят логичния ход на процеса?
Как ще гласуват
ДПС и БСП
по искането за свалянето на имунитета на Сидеров – лидерите им още мълчат.
Дали това негово избухване не е в някаква степен контролирано, за да му се даде шанс да се дистанцира от властта с минимална санкция, или този човек ще понесе наистина наказанието, предвидено в закона? Дали златната му патерица е част и от някакви бъдещи стратегии, или този път начинът, по който показа среден пръст на обществото, най-сетне ще му блокира картата?
Споделете текущата публикация:
