Столетникът живее в родното си село Байлово, откъдето е родом и писателят Елин Пелин, почти изолирано. На искащите срещи и интервюта отвръща: „Не ща да виждам хората, той Бог ги вижда!“. Друг път намират на вратата му бележка: „Не приемам, не безпокойте, само при нужда!“. Уединил се насаме с Бога, светият старец рядко приема посетители и избягва всякаква слава и медийна суета. Той не чува добре, оглушал е от грохота на снаряд при бомбардировките на София през Втората световна война. Цял живот е работил на полето, орал нивите с рало, ходил с добитъка. На млади години не е бил чак толкова вярващ. Прозрението го осенило по-късно. През 2000 г. дарил всичките си имоти на Българската православна църква и днес обитава барака към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Безсребърникът не докосва нито стотинка от събраните пари. Храни се само с това, което хората му оставят – ябълки, хляб, понякога сладки
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове – дал е лепта от над 80 000 лева, събрани от лични средства и предоставени му от щедри граждани. През 2005 г. аскетът дава 10 000 лв. за църквата „Св. Кирил и Методий“ в Байлово. Две години по-късно отделя 25 000 лв. за Елешнишкия манастир и храма на Горно Камарци. През 2008 г. дава средства за ремонт на църквата в Калофер, а година по-късно дарява 35 700 лв. на „Ал. Невски“ и става най-големият благодетел във вековната история на патриаршеската катедрала.
„И днес можете да видите беловласия старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа. Той е дарен с безвремието на светостта“, възхищават се и почитателите на дядо Добри, които са направили специален сайт за мисията му. Странникът от Байлово привлича симпатиите на все повече миряни, които го считат за ангел Божи, безсребърник и чудотворец дошъл да ни просветли хората във времена на упадък и тежък материализъм.
Белобрадият отшелник трудно и объркано говори за своята вяра. Понякога твърди, че е грешник, а друг път се укорява, че не се е разбирал с жена си. Той е убеден, че човешките закони ще умрат и сам Господ ще ни спаси. Дядо Добри обяснява, че животът му е минал в правене на добро, че човек трябва да пази правдата и истината и че това е Божият път.
Екип на „Стандарт“
ВЪРХУ ПАНЕЛКА
Насимо го изографиса
Дядо Добри не обича да го наричат светец. Но това лято най-големият бг майстор на графити – Насимо, го изографиса върху бл. 54 в столичния кв. „Хаджи Димитър“. Необичайната „икона“ е част от проекта „Souls in Walls“, който се случи в рамките на фестивала за градско изкуство в София „Urban Creatures“.
В графита върху 25-метровата панелна стена, запечатал Светеца от Байлово, са вплетени и думи. Те са част от 26-те качества, които според дядо Добри са нужни, за да бъдем добри. Ключови сред тях са смирението, честността, чистотата, великодушието, самообладанието и свенливостта.
ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ
Стана № 1 в света за добрини
През септември дядо Добри оглави класацията „15 фотографии, които ще ни върнат вярата в доброто“, която направи фурор в Мрежата. Порталът AdMe.ru го постави под номер 1 в списъка си с вдъхновяващи истории от цял свят. „Светецът не се докосва и до стотинка от парите, които му дават милостивите хора. Той живее от своята пенсия от 100 евро на месец и от непарични подаяния под формата на плодове и хляб. Дядо Добри помага и на много други. Той например плати сметките на дом за сираци, оказал се в опасност да остане без ток и вода. Помага и на бездомниците. За всички добри дела на дядо Добри обаче ние никога няма да узнаем, защото той никога не говори за тях“, разказаха на света от AdMe.ru.
В класацията зад дядо Добри се наредиха знайни и незнайни герои от цял свят – от Москва през Ню Йорк до Рио де Жанейро. 11-ото място например бе за абитуриентите от Пирот, които през 2013-а не се облякоха на бала, за да дарят парите си за тоалети на болни деца.
Споделете текущата публикация: